Определение № 4096 от 31.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2026 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Ю. И. Г., чрез адв. А. Г., срещу определение № 505/11.12.2025 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 602/2025 г. в частта, с която производството по делото е частично прекратено, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност – исковата молба не е останала нередовна, защото многократно изпълнявал указанията на съда: конкретизирал претенцията си, заявил пълния размер и подал допълнителни уточнителни молби. Счита, че е допуснато смесване между допустимост и основателност на иска, а съдът отказва правосъдие на страната, след като прекратява за трети път производството. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят се обосновава с въпросите: Допустимо ли е съдът да прекрати производството по исковата молба, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът е изпълнил дадените указания, а преценката за „непълнота и неяснота“ по същество представлява оценка за основателността на иска; допустимо ли е съдът да квалифицира като нередовност по чл. 129 ГПК липсата на достатъчна конкретизация на вреди и причинна връзка, при положение, че тези елементи подлежат на доказване в хода на производството, а не на предварителна проверка за допустимост; представлява ли отказ от правосъдие многократното прекратяване на едно и също производство по идентични съображения, след като предходни прекратителни определения са били отменяни от въззивния съд. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Ю. И. Г., чрез адв. А. И. Г. от САК, депозирал в СГС иск против Прокуратурата на Република България за сумата от 200 000 лв., който сам квалифицирал по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В исковата молба има изложени множество и най-различни фактически твърдения, без яснота имат ли отношение и какво към поведението на ответника и с поисканата сума. За нея е посочено в петитума на исковата молба, че „през периода март 2008 г. – 25.04.2014 г., и до днес, към датата на предявяването на настоящия съдебен иск, българската държава в лицето на ПРБ е извършила пълно и изключително драстично престъпно (противоправно) нарушаване на моите гарантирани от закона права и интереси, и с това ми е причинила изключително многобройни отделни материални вреди, морални вреди и пропуснати ползи, съвкупният обезщетителен размер, на които съм посочил в самото начало на текста на настоящия иск. При така посочените факти и обстоятелства, пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решени, с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици, и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски“. След многократно оставяне на исковата молба без движение, връщане на исковата молба, отмяна на определенията по чл. 129, ал. 3 ГПК уточнения, с обжалваното въззивно определение въззивният съд отменил частично определението на първостепенния окръжен съд за връщане в цялост на исковата молба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й. Апелативната инстанция намерила, че искът за сумата от 150 000 лв., неимуществени вреди, е уточнен и в тази част исковото производство се явява допустимо. За разликата до 200 000 лв. от общо предявения размер, претендирани имуществени вреди, въззивната инстанция намерила, че исковата молба е останала неясна, неуточнена, и в тази част потвърдил определението на Пазарджишкия окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по уточнения от него въпрос: при неясна искова молба, какви процесуални действия дължи съдът и при какви условия прилага последицата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Разрешението на въззивния съд за част от върната като нередовна искова молба, противоречи на чл. 7 и чл. 129 ГПК и тълкуването, дадено в трайно установената съдебна практика – напр. определение № 219/25.06.2020 г. по ч. гр.д. № 721/2020 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 4406/20.12.2022 г. по ч.гр.д. № 4206/2022 г. на III г.о. на ВКС, което сочи на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията в посочените определения, обобщени и допълнени от настоящия състав, са следните: Предметът на спора се определя от ищеца чрез излагане на правнорелевантните факти, искане и очертаване на насрещни страни при исковите производства. Посочването на правната квалификация е задължение и отговорност на съда. При неяснота относно сезирането, което е пречка и да се квалифицира то, съдът дава ясни и точни указания какво точно да уточни страната – какви са нейните конкретните фактически твърдения (при липса на такива, при непълнота или при противоречие в изложението, като това също трябва да е изяснено в разпореждането), какво е искането, кои са насрещните страни и пр. При множество обективно и/или субективно съединени искове, правопораждащите факти и петитума/цената на всеки трябва да е ясно посочена. Каквито и затруднения да среща съдът, негово е задължението да определи относимата правната норма, при това по никакъв начин не е обвързан от дадената от страните квалификация. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма или понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спора, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое защитавано право, съответно търси съдействие от съда. Ако първостепенният съд е оставил без движение молбата, с която е сезиран, без да има правно основание за това или, ако е дал неточни или неправилни указания, въззивният съд е длъжен да изправи допуснатите нарушения, дори и без нарочни оплаквания. Както е изяснено по задължителен за всички съдилища начин в Тълкувателно решение № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Въззивният съд извършва цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното определение, така и относно неговата законосъобразност. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК представлява особено правило по смисъла на чл. 278, ал. 4 ГПК, което изключва субсидиарното приложение на чл. 269, изр. второ ГПК в производството по частна жалба. Съдът връща исковата молба в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, ако исковата молба е била действително нередовна, дадени са точни и ясни указания по чл. 129, ал. 1 ГПК, и те не са изпълнени в срок. За съда няма задължение да дава повторно същите указания, щом те веднъж не са изпълнени от задължената страна. Дължи нови указания, когато с уточнителната молба се правят изявления или се въвеждат фактически твърдения в изпълнение на предишните указания и по този начин исковата молба изцяло или за част от претенцията/претенциите остава нередовна, но по други причини, за които на страната не е било дадено конкретно указание. Съдът възобновява производството, след като е било оставено без движение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато последвалото изпълнение е точно и в срок. При множество установени от съда нередовности, трябва да извърши проверка дали последвалото частично/непълно изпълнение касае редовността на исковата молба изцяло или част от предявените искове, съответно последицата по чл. 129, ал. 3 ГПК относима ли е за всички заявени претенции. В случая исковата молба действително е била нередовна и правилно е оставена без движение от сезирания Софийски градски съд. Той е дал частично правилни указания, които са непълни – освен индивидуализиране по размер на отделните вреди, ищецът е трябвало да изясни по отношение на претендираните имуществени вреди в какво се изразяват и каква е връзката им с поведението на ответника (дали са пропуснати ползи или вече настъпили вреди е въпрос на правна квалификация, която съдът дължи, въз основа на конкретните правопораждащи фактически твърдения, а не изисква от страната). В исковата молба е изяснено, че ищецът поддържа увреждане от незаконното обвинение в престъпление, изразяващо се в неполучени доходи от трудово правоотношение като учител в ОУ „П. К. Я.“, [населено място]. Паричната стойност на вредата не е посочена, нито периодът, за който се твърди неполучаването на трудовото възнаграждение. Тези обстоятелства съдът е трябвало да укаже на ищеца да уточни по този иск, а дали те ще бъдат установени, съответно може ли да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, е въпрос по съществото на спора. Ясно е също, че ищецът търси обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, като само цената не е уточнена. Други нередовности – непълноти, неясноти или противоречие относно този иск няма. Съставите на Върховния касационен съд са имали повод многократно да изясняват за редовността на исковата молба по чл. 2 ЗОДОВ, във всичките хипотези, при претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, че предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. В частност, при иск за неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от съответното действие, бездействие или акт на държавни орган по чл. 2 ЗОДОВ. Само, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. (срв. решение № 480/23.04.2013 г. по гр.дело № 85/2012 г. на IV г.о. на ВКС). В случая ищецът, като такива специфични, извън обичайните вреди, е посочил в исковата молба увреждане на здравето, за което твърди, че е в пряка причинноследствена връзка с незаконното обвинение. В исковата молба има и неясни твърдения и споменавани различни суми, за които не може да се прецени дали се претендират за заплащане от ответника, в каква връзка и на кого се дължат – за част от сумите се твърди, че са общи на ищеца и неговата съпруга, чийто материални права Ю. Г. е недопустимо да предявява – чл. 26, ал. 2 ГПК. Относно тази изцяло неясна част от исковата молба е трябвало да бъдат дадени указания за изясняване има ли предявени искове, в защита на чии субективни материални права (на ищеца или негови и на съпругата му), какви са правопораждащите факти и какъв е петитумът. С молбата от 28.05.2024 г. ищецът е уточнил вземането за пропуснато трудово възнаграждение по размер – 30 000 лв., и период: 06.10.2010 г. – 04.08.2014 г. Въвел е и ново имуществено увреждане – платен адвокатски хонорар в наказателното производство, без цена на иска. Отново сочи и други суми – иззети 30 000 лева, 18 000 евро, 600 долара, за които няма никаква яснота претендират ли се, от кого – от ищеца и/или съпругата му. Размерът на неимуществените вреди е определен на 50 000 лв. Вярно е, че молбата с уточнение е неподредена, в различни части се излагат съображения, свързани с неимуществените увреждания на ищеца. Всичко това обаче не създава противоречие в обстоятелствената част, което да сочи на нередовност на исковата молба относно иска за неимуществени вреди и за пропуснати ползи от трудов доход.. Ищецът е уточнил още, че претендира компенсаторно обезщетение в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила присъдата, с която е оправдан – 29.04.2019 г., до окончателното издължаване. След изпращане на делото по местна подсъдност на Пазарджишкия окръжен съд, той, по силата на чл. 118, ал. 2 ГПК, продължава производството по движене на делото – при него то се смята за висящо от дена на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си; не се предполага повтаряне на вече редовно извършените процесуални действия от страните и съда. Казаното значи, че приемащият съд е трябвало да извърши проверка за редовност на исковата молба, да съобрази правилно ли е оставена без движение и точни ли са указанията на СГС, съответно има ли изпълнение, нужно ли е даване на нови указания. В случая неясна е останала имуществената претенция за вреди от платено в наказателното производство адвокатско възнаграждение като размер и в каква връзка се споменават в исковата и в уточнителната молба други суми. Приемащият съд от своя страна, намерил, че исковата молба е изцяло нередовна, като не е съобразил нито указанията на СГС, нито последвалото уточнение на иска. Исковата молба е оставена без движение и поради неизпълнение, е върната, а производството –прекратено. С определение от 19.03.2025 г. Пловдивският апелативен съд отменил съдебния акт на окръжния съд, като намерил, че исковата молба е „безспорно нередовна“ и правилно е била оставена без движение, без да изложи съображения нужни ли са били новите указания и те ясни и пълни ли са. Приел, че е постъпила уточнителна молба, която окръжният съд не е разгледал, приемайки погрешно, че е просрочена (била изпратена по пощата). Апелативният съд върнал делото на Пазарджишкия окръжен съд, вместо сам да прецени има ли отстраняване на нередовностите с уточнителната молба, каквото задължение има в качеството си на пълен въззив в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК. В тази уточнителна молба ищецът пише за повдигнати обвинения срещу него и съпругата му, за намерени в дома им семейни средства: 18 000 евро, 600 долара, за иззета още една сума – 30 000 лв., за получени от ищеца 12 000 лв. по реда на единното обработване на земеделските земи, чрез държавен фонд, за получен паричен заем от приятел в размер на 10 000 лв. Отново се касае за изложение на всякакви факти, без да е ясно в каква връзка са посочени, нито какво иска ищецът. Страната излага съображения по приложението на чл. 45 ЗЗД и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Сочи друга цена на иска за обезщетение на неимуществени вреди – 100 000 лв. и потвърждава размера – 30 000 лв. и периода – 06.10.2010 – 04.08.2014 г., на претенцията на имуществени вреди от неполучена заплата. По-нататък заявява, че тези имуществени вреди са за периода 06.10.2010 г. – 09.11.2012 г. и, че ответникът следва да бъде осъден да му плати парични обезщетения за периода от месец март 2008 г. до 25.04.2014 г., и до днес, за сумата от 200 000 лв., затова, че е извършил пълно и изключително драстично престъпно (противоправно) нарушаване на гарантираните му от закона права и интереси. След връщането, окръжният съд намерил, че с въпросната уточнителна молба указанията не са изпълнени, като предявените искове са останали нередовни - по период и по размер, което води до противоречие между обстоятелствена част и петитум. Прекратил производството по делото, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. Пловдивският апелативен съд с определение от 13.06.2025 г. намерил, че съдът е трябвало да даде допълнителни указания за отстраняване на нередовностите (не е изяснил какви). Посочил, че щом исковете не са недопустими, и след като ищецът направил уточнения на исковата молба в дадения му от съда срок, то, с оглед установения в чл. 2 ГПК принцип за дължима защита и съдействие, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена молба за защита и съдействие. От изложеното следва, че според апелативния съд е последвало изпълнение, но не става ясно дали, според ПАС, то е пълно или пък е недостатъчно, предвид указанията на окръжния съд. Според апелативния съд, първата инстанция е била длъжна да даде на ищеца допълнителен срок за отстраняване на останалите неуточнени нередовности, без да ги изяснява, защото при формално приложение на чл. 129, ал. 2 ГПК би се стигнало до отказ от правосъдие. С това определение апелативната инстанция по същество не е дала надлежни указания нито на страната, нито на окръжния съд. Пазарджишкият окръжен съд отново оставил без движение исковата молба с указание ищецът да посочи основанието, на което претендира обезщетение, т.е. от кой факт произтича правото му, да посочи вида на претърпените от него вреди – неимуществени и/или имуществени, както и да посочи размера на претенцията по всяка една от тях, чрез посочване на съответния период за имуществените. Дадено е изрично указание до ищеца, че обстоятелствата, на които основава исковете си, следва надлежно да кореспондират със заявения петитум. Тези указания се явяват относими само за неуточнената част от исковата молба, не и спрямо вече изяснените претенции. С новата уточнителна молба размерът на неимуществените вреди е нараснал на 150 00 лв., потвърдено е вземането за пропуснати ползи от трудов доход в размер на 30 000 лв. Има и нов петитум – за 10 000 лв. имуществени вреди – „без вина е осъден да заплати на Ш. А. М., представляващи неизплатени възнаграждения и обезщетения за неизползван отпуск“, като текстът сам по себе си е абсолютно неясен. Ищецът „отбелязал“ иззети 30 000 лв., 18 000 евро, 600 долара. Посочил и, че „за повече от една година“ търпял ограничения да упражнява търговска дейност, като отново не е ясно във връзка с какво е това последно, ново заявление. С определение № 592/26.08.2025 г. окръжният съд е изложил съображения за поредно неизпълнение на указанията и констатирани нови противоречия на исковата молба, която върнал, а образуваното производство – прекратил. Въззивният апелативен съд намерил, че определението е правилно за частта от 50 000 лв. /разликата над търсеното обезщетение от 150 000 лв. за неимуществени вреди до пълния размер от 200 000 лв. за причинени общо „имуществени и неимуществени вреди“/. Неправилно е заключението, че искът за сумата от 30 000 лв. е останал неуточнен. Още в исковата молба е изяснено, че ищецът поддържа увреждане от незаконното обвинение в престъпление, изразяващо се в неполучени доходи от трудово правоотношение като учител в ОУ „П. К. Я.“, [населено място] – трудовото му правоотношение било прекратено поради висящото наказателно производство. С първата уточнителна молба, депозирана в СГС, е заявил и периода: 06.10.2010 г. – 04.08.2014 г., както и цената на иска – 30 000 лв. Последващите разпореждания на окръжния съд по чл. 129, ал. 1 ГПК са непрецизни – след като още в първата уточнителна молба този иск е изяснен от субективна и обективна страна, общите указания за индивидуализация на отделните претенции, не могат да са относими към вече определения предмет на този иск. Вписването в някои от последните уточнителни молби различни, противоречиви твърдения за периода, в който ищецът не е получавал заплата като учител, не влияе върху вече изяснения предмет на този иска, а и в известен смисъл са резултат от указанията на окръжния съд и действията на въззивните състави по това дело, при вече изяснена претенция. В останалата част определението е правилно. След като искът за неимуществени вреди е последно заявен в размер на 150 000 лв., този за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение – за 30 000 лв., остава сума от 20 000 лв., като част от общо поисканите 200 000 лв. За неуточнените 20 000 лв. няма нито ясни фактически твърдения, нито надлежен петитум. Указанията на Пазарджишкия окръжен съд, макар и отнесени към исковата молба като цяло, са правилни в цялата поредица от разпореждания, касателно неясните искания и хаотично сочени суми в исковата молба и уточненията. Като краен резултат, правилно е прието, че исковата молба е останала нередовна в тази част и е приложена санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК. Основанието на иска, т.е. обстоятелствата на които се основава същия, обхваща фактите, от които произтича пренендираното с исковата молба материално субективно право. При търсене на обезщетение за причинени вреди последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е /при гаранционнообезпечителната отговорност е достатъчно твърдение, че деликтът е осъществен от субект, за който ответникът отговаря/ и в какво се изразява деликтното поведение. За страната е налице задължение, при сезиране на съда, да посочи в ИМ, съответно в допълнителна молба по чл.129 ал.2 вр. с ал.5 ГПК, ясно, точно и последователно конкретните обстоятелства /т.е. факти/, от които произтича всяко пренендирано с исковата молба материално субективно право, както и цената на всяко вземане. По всяка отделна претенция, с която е сезиран, съдът преценява наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване правото на иск – в случая редовна искова молба. Мотивиран от изложеното, съставът на Върховния касационен съд