Определение № 5604 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4337/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С определение № 2126 от 27.02.2024 г., постановено по адм. д. № 10620/2023 г. Административен съд София-град (АССГ) е спрял производството по адм. д. № 10620/2023 г. на АССГ до приключване на производството по адм. д. № 8170/2022 г. по описа на АССГ. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от „ЮНИВЪРСЪЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, чрез адв. Я. Панайотова от САК. В същата се прави оплакване, че определението на АССГ е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени съдебния акт. Ответният по жалбата – директорът на дирекция "Общински проходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, не взима становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. Съдебният акт на АССГ е постановен в производство по чл. 145 и сл. от ДОПК, вр. чл. 9б от ЗМДТ и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ с предмет законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 845242-1/12.09.2022 г. издаден от орган по приходите в отдел "Общински приходи – Студентски" към дирекция "Общински приходи", Направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, мълчаливо потвърден от директорът на дирекция "Общински проходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството са събрани доказателства, че за същите периоди за същите имоти са установени същите задължения за ДНИ и ТБО с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 647003-1/28.09.2020 г., който е обжалван пред друг състав АССГ. В случая с Решение № 6254/23.10.2023 г. по адм. д. № 8170/2022 г. акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 647003-1/28.09.2020 г. е обявен за нищожен, а срещу съдебния акт е подадена касационна жалба до ВАС, като е образувано съдебно производство пред касационната инстанция. Правилно АССГ на основание чл. 229, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК е спрял производството по адм. д. № 10620/2023 г. приемайки, че производството по адм. д. № 8170/2022 г. по описа на АССГ е от значение за правилното решаване по настоящето дело. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, в които се поддържа, че след като първоинстанционният съд е констатирал пълна идентичност между установените задължения в двата акта, касаещи едни и същи имоти и едни и същи периоди по време, е следвало да прекрати ревизионното производство и да отмени като нищожен и незаконосъобразен по-късно издадения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 845242-1/12.09.2022 г., а не да спира производството по делото. Доколкото се касае за два акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (за едни и същи имоти и периоди), съгласно чл. 229, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, АССГ правилно е спрял производството, тъй като в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение