Определение № 362 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2020 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Й. С. И. за изменение на определение № 697 от 19.10.20г.,постановено по гр.дело № 1987/20 г.на ВКС,ІІІ г.о., в частта за разноските. Ответникът в производството „Райфайзенбанк/България““ЕАД счита,че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 697 от 19.10.20г.по гр.д.№ 1987/20г.на ІІІ г.о.на ВКС не е допуснато до касационно обжалване на решение № 98 от 4.02.20г.,постановено по в.гр.дело № 964/19г.на Плевенския окръжен съд. Със същото определение е осъден жалбоподателят Й. С. И. да заплати на ответника по касация „Райфайзенбанк/България/“ЕАД сумата 1565.66 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Наведеното от молителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК е основателно. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая адвокатската защита на ответника по жалбата се изразява в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7 или чл.8,но не по – малко от 500 лв.При обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ адвокатското възнаграждение е в общ размер на една минимална работна заплата съгласно чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г., а възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се определя върху материалния интерес по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ. Размерът на адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ,възлиза на 560 лв,в какъвто размер е минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна помощ – м.07.19г. Минималният размер на възнаграждението по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата е 730 лева. Следователно минималното адвокатско възнаграждение по трите иска по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ е в размер на 1290 лв. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита пред касационния съд е 967.50 лв. При преценката на обема на извършената правна работа и фактическата и правна сложност на спора настоящият съдебен състав намира,че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1564.66 лв е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 967.50 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.