Определение № 740 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу Решение № 889 от 28.06.2023 г. по в.гр. д. № 894/2023 г. на АС - София, с което е потвърдено Решение № 367 от 23.01.2023 г. по гр.д. № 8262/2021 г. по описа на ГС - София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Жалбоподателят Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител излага съображения за допустимост на касационното производство и за неправилност на постановеното въззивно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Моли да бъде допуснато касационно обжалване Ответникът - В. М. М., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Като е потвърдил първоинстанционното решение въззивният съд е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на В. М. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 25.02.2019 г. по н.о.х.д. № 7695/2010 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2020 г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлил искът за горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. По делото е установено, че на 06.08.2008 г. с Постановление на Софийска военно-окръжна прокуратура по пр.пр. № 1863/2008 г., е образувано досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица от СД „Полиция“ - МВР, които на 30.07.2008 г. около 16.35 ч. в [населено място], на [улица], пред кафе „Но нейм", в качеството си на длъжностни лица, по повод изпълнение на службата си са причинили на Д. К. С. лека телесна повреда - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК и противозаконно са го лишили от свобода, въпреки че същият се е представил като народен представител в Европейския парламент - престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК.С постановление от 10.10.2008 г. на прокурор от СВОП, на основание чл. 216, ал. 1 НПК от материалите по ДП са отделени в ново ДП (№ XVI1-9/2008 г., по описа на СВОП) доказателствени материали, касаещи извършено от неустановени полицейски служители от СДВР престъпление, причинили леки телесни повреди на народни представители, както и на граждански лица престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Установено е, че с постановление от 28.11.2008 г. по ДП № XV-5/2008г., по описа на СВОП, ищецът В. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 НК и му е определена мярка за неотклонение гаранция „Парична гаранция" в размер на 400 лв. и му е предявено обвинението. С определение №434/12.12.2008 г. по ч.н.д. № 434/2008 г., по описа на РС - София мярката за неотклонение е отменена и спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка". На 09.12.2008 г. е предявено разследването на ищеца В. М.. Констатирано е, че на 18.12.2008 г. в Софийски военен съд е внесено ДП № XV-5/2008 г., по описа на СВОП, ведно с обвинителен акт срещу ищеца В. М. М., въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 141/2008 г., по описана Софийски военен съд. С разпореждане от 29.12.2008 г. на съдията докладчик, съдебното производство по образуваното наказателно дело е прекратено и делото е върнато на СВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясноти при изготвяне на обвинителния акт и не предявяване на всички материали по разследванетона пострадалото лице. С постановление от 10.01.2009 г. на прокурор в СВОП, на основание параграф 29 от ЗИДНПК, в сила от 27.12.2008 г., ДП № XV-5/2008 г., по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура делото е изпратено по компетентност на Софийска районна прокуратура, където на 03.02.2009 г. е заведена пр.пр. № М-116/2009 г. Установено е, че с писмо от 16.02.2009 г. на прокурор при СРП пр.пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП е върната на Софийска военно-окръжна прокуратура, с оглед Методически указания на главния прокурор от 03.02.2008 г., съобразно които не приключилите към 27.12.2008 г. досъдебни производства се довършват от прокуратурата, пред която са били висящи, като на 20.02.2009 г. разследването отново е предявено на ищеца М. и неговия защитник, а на 14.03.3009 г., на основание чл. 246 НПК ,повторно е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано н.о.х.д. №2923/2009 г., по описа на PC – София, по което е насрочено открито съдебно заседание на 22.10.2009 г., в което съдът и след като е констатирал служебно допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.288, т. 1 НПК, които са довели до накърняване правото на защита на обв. В. М., е прекратил производството по образуваното наказателно дело и го е изпрътил на СРП за отстраняване на посочените процесуални нарушения. Констатирано е, че с постановление от 10.11.2009 г. прокурор при СРП частично прекратява наказателното производство по пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП относно предявеното на обвиняемия В. М. М. и на други двама обвиняеми обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, във връзка квалифициращия признак, че пострадалото лице е бил представител на обществеността при или по повод изпълнение на неговите функции и по жалба на пострадалия Д. С., с определение от 05.01.2010 г. по н.ч.д. № И-4095/2009 г. по описа на РС - София постановлението е отменено и делото е върнато на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на акта на съда. С постановление от 31.03.2010 г. на СРП производството е спряно и възобновено с постановление от 01.04.2010 г. Установено е, че на 26.04.2010 г. с постановление от същата дата на следовател при СлО - СГП по ДП № 49/2010 г., по описа на СГП-СлО, пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП, ищецът В. М. за втори път е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по: 1. престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. НК и 2. по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като след приключване на разследването и внасяне на обвинителен акт, на 21.06.2010 г. е образувано н.о.х.д. № 7695/2010 г. по описа на РС – София. Констатирано е, че производството по делото е приключило на 25.02.2019г., когато съдът е постановил оправдателна присъда. По въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец, на19.12.2019 г. е образувано в.н.о.х.д. № 5251/2019 г., по описа на СГС, по което е проведено едно открито съдебно заседание на 19.02.2020 г и съдът е постановил решение № 181 от 04.03.2020г., с което оправдателната присъда на РС – София е потвърдена. Видно от приетото по делото споразумение от 03.08.2020 г. с рег. № 93-00-242 от 19.08.2020 г. на Министерството на правосъдието и приложеното платежно нареждане от 24.08.2020 г. на ищеца е заплатена сума в размер на 4900 лв., представляваща обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на н.о.х.д. № 7695/2010 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав. По делото е приета кадрова справка с рег.№ 484р-9820 от 06.06.2022г. на МВР, ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, от която е видно, че ищецът е назначен в МВР от 19.02.2002 г. и до настоящия момент е заемал различни длъжности в системата на МВР, като е награждаван пет пъти с „Писмена похвала“ и един път с „Обявление за благодарност“, а в дирекция „Инспекторат“ на МВР няма получени сигнали срещу ищеца. Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно-психологична експертиза, в която вещото лице е констатирало, че в по време на наказателно производство ищеца е бил изпълнен със силно негативна емоционална натовареност и преживяване. Ищецът е с развито чувство за отговорност и достойнство и по този начин е засегнат неговия образ в професионалната общност, семейство и близки. Вещото лице посочва, че ищецът е преживявал случилото се като публично поругаване на неговата личност, злепоставящи неговата чест, професионализъм и достойнство, и се е чувствал безпомощен и унизен. Воденото наказателно производство и изживения стрес са се изразили на вегетативно ниво-неспокоен сън, учестен пулс, на емоционално нивотревожни мисли, безпокойство, на когнитивно ниво-трудна концентрация,мисловно фиксиране, на поведенческо ниво-влизане в обяснения пред близки как и до колко е вярна изнесената пред медиите информация, нежелание да се среща с хора, затваряне в себе си. За да постанови решението си въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство /продължило в периода от 28.11.2008 г., - до 04.03.2020 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда/, взети са предвид и наложените мерки за неотклонение на ищеца/за времето от 28.11.2008 г. до12.12.2008 г. ищецът е бил с мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400 лв., променена в последствие на „Подписка“/. Въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че ищецът е получил обезщетение в размер на 4900 лв. от Министерството на правосъдието по реда на чл. 60а ЗСВ за неразумно продължилото наказателно производство и при обсъждане на общия размер на дължимото обезщетение, ищецът не следва да бъде обезщетяван за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното дело, тези вреди следва да бъдат изключени при определяне на размера на дължимото обезщетение, както правилно е посочил и първостепенния съд. Съдът е посочил, че с ангажираните гласни доказателства и заключението на СПЕ ищецът е установил фактът на причинените му в пряка причинна връзка от незаконосъобразно повдигнатите му обвинения обичайни в тази ситуация неимуществени вреди (касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи), изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат средно ниво на стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти и е счел, че обезщетение за неимуществените вреди от водено незаконно наказателно преследване в размер на 20 000 лева е справедливо.. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Прокуратура на РБ поставя за разглеждане въпроса относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени по чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 и чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика обективирана в т.11 на ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и основаната на тях практика формирана по реда на чл. 290 ГПК. Подд0ържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. Съгласно постановките на т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2014 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Предвид изложените съображения, съдът