Определение № 173 от 05.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.

С. Б. Н. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 7557 от 28.07.2017г. въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 239 от 21.06.2017г. по гр.д.№ 502/2016г. по извършване на делбата.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г., поради което е процесуално допустима.

Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.

С втора касационна жалба вх.№ 7896 от 08.08.2017г. същото въззивно решение е обжалвано и от И. В. И. в частта, в която е изнесено на публична продан дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот ІІ-182 кв.46 по плана на [населено място], В. област и в частта по сметките. Тази касационна жалба също е процесуално допустима като подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, отговаряща на изискванията на чл. 284 ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от съделителката Б. Й. К., в която са развити доводи, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради липса на формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК. Поддържа също така, че по същество въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на двамата касатори в изложенията за допускане на касационното обжалване и намира следното:

1.Не са налице предпоставките за допускане за разглеждане по същество на касационната жалба на С. Б. Н..

Правните въпроси, които касаторът поставя, свързани с установяване на действителните собственици на делбените имоти не са обуславящи за делото, защото по тях въззивният съд не се е произнасял. Те се разглеждат в първата фаза на делбеното производство, приключваща с решение по чл. 344 ал.1 ГПК. С това решение се разрешават въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се извърши делбата и то се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което във втората фаза на делбеното производство същите въпроси не могат да бъдат пререшавани.

Правният въпрос кому следва да се постави в дял съсобствен имот, предмет на делбата, обоснован с нарушение на съдебната практика, /без такава да е посочена от касатора/, това да стане в полза на съделител който притежава по-голяма част от имота в сравнение с останалите, докато в разглеждания случай съдът е възложил имота на съделител, който притежава по-малка идеална част от тази, притежавана от жалбоподателката, също не е обуславящ за делото. Съдът не е възлагал имот по реда на чл. 349 ал.2 ГПК, нито е разпределял имотите по реда на чл. 353 ГПК, а е приел, че делбата на нежилищните имоти следва да се извърши чрез жребий като е съставил и обявил за окончателни два разделителни протокола с оглед допуснатите до делба недвижими имоти – земеделски земи, произтичащи от наследствено правоприемство на двама наследодатели.

Правният въпрос дали може да се изнесе имот на публична продан при условие, че съществува реална и законна възможност един от тях да бъде поставен в дял на съделител, който отговаря на изискванията на закона, също не е обуславящ за правата на касаторката С. Б. Н., защото тя не е искала възлагане на жилищния имот по чл. 349 ГПК, а нежилищни имоти не подлежат на възлагане по този ред съгласно ТР1/2004г. на ВКС, ОСГК.

2. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на И. В. И. по следните съображения:

По възлагателната претенция на И. В. И. за жилищния имот в [населено място] съдът е изложил съображения, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК, защото не е доказано съделителката да е живяла в жилището към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Въз основа на подробно обсъждане на показанията на свидетелите съдът е приел, че И. В. И. е посещавала имота преди и след смъртта на родителите си, но не е установила трайно фактическо състояние, продължило във времето, както и пребиваване в делбения имот, с цел използването му по предназначение. На следващо място съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства не установяват по несъмнен начин, че тя не притежава друго жилище.

Правните въпроси, които поставя касаторката И. В. И. дали е допустимо да се изнася на публична продан имот при направена възлагателна претенция от съделител без жилищен имот, към кой момент трябва да се докаже липсата на друго жилище и следва ли да се уважи възлагателна претенция на съделители, за които делбения имот е семейно жилище, са обуславящи за делото, но те са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК т.7, поради което няма основание по тях да бъде допуснато касационното обжалване. С тълкувателното решение е прието, че предпоставките за възлагане на недвижим имот по реда на чл. 349 ал.3 ГПК са кумулативни и отсъствие на която и да е от тях е основание такава претенция да не бъде уважавана, в какъвто смисъл са и решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

При този изход на делото по касационната жалба на И. В. И., на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата Б. Й. К. следва да се присъдят поисканите с отговора на жалбата разноски в размер на 900 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.09.2017г.

Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение