Определение № 515 от 09.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 62/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител адвокат В. Щ., против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV „В” състав № 5557/16.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1964/2013 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-57-169/ без дата на постановяване по гр. д. № 21420/2011 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, вместо което е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Надежда И. З. ЕГН [ЕГН] против „Максимум 69”, [населено място]. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са правни въпроси. Приложена е съдебна практика. За ответника по касация Надежда И. З. е подаден писмен отговор от процесуални представители адвокати И. К. и Е. С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на паричния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, недопустима на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и като неоснователна. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 2 и 3 ГПК, последният от които е осъдителен и паричен, но е акцесорен на главния иск по т. 1, който заедно с иска по т. 2 определят обжалваемост на въззивното решение пред Върховния касационен съд. Не са налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Първият поставен с изложението въпрос: „Могат ли да се приемат за годни доказателства фактите и обстоятелствата, съдържащи се в изготвения и представен пред Търговския регистър при Агенция по вписванията Г. и неговите приложения, след като не са оспорени и дали необсъждането им от въззивния съд при хипотезата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за извършен подбор не представлява процесуално нарушение?” касае доказателствената тежест на работодателя да установи в производството по иска за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ приложеното от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение с уволнената служителка, в случая чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Представеният по делото от ответника Г. /годишен финансов отчет към 31.12.2009 г./ е доказателствено средство, което е прието от съда и обсъдено във въззивното решение, в резултат на което обсъждане съдът е приел за неизпълнена посочената доказателствена тежест. Вторият въпрос „Задължен ли е въззивният съд да обсъжда конкретните критерии за изпълнението на трудовите задължения от всеки служител или работник при извършения подбор, т. е. дали това подлежи на съдебен контрол, както и ако е допуснато осъществяването на съдебен контрол при такава хипотеза, поставеното въззивно решение от какви пороци евентуално би страдало?” касае произнасянето от въззивния съд по законността на извършения от работодателя подбор, за което не е бил длъжен с оглед правния му извод, че основанието за уволнение не е установено по делото. Поставеният въпрос е разрешен по задължителен начин с ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ВКС, ОСГК и трайната практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК. В случая по поставения въпрос въззивният съд е обсъдил данните по делото и се е произнесъл с оглед на посочената задължителна практика на ВКС. По третия въпрос „Задължен ли е работодателят при извършването на подбор при хипотезата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да включва в списъка на работници и служители, подлежащи на подбор, и тези които се ползват със закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ?” По посочения въпрос съдебната практика еднозначно приема, че в подбора следват да се включват всички служители и работници, заемащи съответната длъжност, а специалната закрила при уволнение следва да се приложи след оценяване на служителите, в който смисъл се е произнесъл и въззивния съд. По четвъртия въпрос „Законосъобразно ли е провеждането на съдебен контрол при извършването на подбор по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и може ли да се приеме за меродавна, правилна и достоверна практиката на съда при констатирани нарушения в трудовата дисциплина и изпълнението на професионалните задължения в кандидатурата на служителя или работникща, обект на подбор?” Въпросът не е решаващ за изхода на делото, тъй като липсват представени доказателства за наложени на ищцата дисциплинарни наказания. Правилен е изводът на въззивния съд, че непосочването на конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на ищцата, както и на останалите лица, заемащи същата длъжност и включени в подбора, води до невъзможност при съдебния контрол да се извърши реална преценка по критериите на закона. Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено бланкетно и не е обосновано съгласно изискванията на т. 2 от цитираното тълкувателно решение. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 200.00 лв. възнаграждение на един адвокат съгласно анекс към договора за правна защита и съдействие от 9.12.2013 г./л.45/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение