Определение № 1006 от 06.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 621/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 376 / 25.05.2012 год. на Ловешки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 218 / 2012 год., с което е потвърдено определение № 113 / 13.03.2012 год. на Троянски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 687 / 2010 год. .Със същото е обезсилена заповед № 437 / 24.06.2010 год. за изпълнение на парично задължение, постановена на основание чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 687 / 2010 год. и издаденият въз основа същата изпълнителен лист в полза на [фирма] против [фирма], поради прекратяване производството по предявения от кредитора против длъжника иск с правно основание чл. 422 ГПК ,на основание чл.637 ал.2 ТЗ. Жалбоподателят навежда довод за недопустимост на определението за обезсилване на заповедта, като постановено по молба, изходяща от изпълнителния директор на [фирма] към момент / 07.03.2012 год./ към който длъжникът, в открито производство по несъстоятелност, е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си, съгласно чл.635 ал.2 ТЗ / решение от 23.11.2011 год., вписано в търговския регистър на 25.11.2011 год. /. Жалбоподателят оспорва и правилността на определението, като счита, че само оттеглянето или отказа от иска по чл.422 ГПК, като изходящи от кредитора, съставляват десезиране на съда, предпоставящо обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение, както и непредявяването на иска по чл.422 ГПК, какъвто не е конкретния случай. Вземането му е потвърдено в производството по несъстоятелност от съда по несъстоятелността на [фирма] ,с утвърждаване списъка на приетите от синдика вземания. Жалбоподателят счита също, че интересът му от ползване изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта срещу длъжника, спрямо трето, реално задължено за вземането на [фирма] към [фирма] лице / по договорна ипотека /, на основание чл. 429 ал.3 ГПК, изключва обезсилването й, независимо от прекратяването на исковото производство, поради приемане вземането на кредитора в производството по несъстоятелност, позовавайки се и на чл.637 ал.6 т.3 от ТЗ. Представя изложение с обосноваване допускане на касационното обжалване в хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответната страна - [фирма] - не е взело становище по частната жалба. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване съставът на второ търговско отделение съобрази следното: Производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК е прекратено, частично поради оттегляне на иска - за претендирана договорна лихва в размер на 152 189,82 лв., вземането по която като погасено по давност не е прието в производството по несъстоятелност / в тази част жалбоподателят не оспорва обезсилването на заповедта за изпълнение / и частично, в останалата му част - за сумата от 2 941 418,95 лв., на основание чл.637 ал.2 от ТЗ, предвид приемане вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на [фирма] .На основание прекратяването съдът по заповедното производство е обезсилил заповед № 437 / 24.06.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК и издаденият въз основа на същата изпълнителен лист, с определение № 113 / 13.03.2012 год. по ч.гр.д.№ 687 / 2010 год. на Троянски районен съд. Обезсилването е инициирано с молба на изпълнителния директор на [фирма] / в несъстоятелност / - вх.№ 1385 / 07.03.2012 год.. Въззивният съд се е позовал на служебно известното му, по повод предходно претендирано спиране на заповедното производство от [фирма], производство по несъстоятелност на [фирма], както и на публичността на Търговския регистър, предвид което изразил съображение, че и без изрично искане съдът по заповедното производство е бил задължен да се произнесе с оглед приемане вземанията на кредитора в производството по несъстоятелността и прекратяване на исковото производство, на основание чл.637 ал.2 ТЗ. Приел е, че с прекратяване производството по чл.422 от ГПК, вземането – предмет на заповедта за изпълнение е останало непотвърдено и че хипотезата следва да се приравни по правни последици на непредявен иск по чл.422 ГПК. Реалното обезпечаване на дълга на [фирма] ,с ипотека върху имущество на трето лице / впрочем твърдяно от кредитора като предходна собственост на дружеството, с учредена върху същото ипотека, последващо прехвърлено ведно с ипотечната тежест на третото лице / не е било предмет на разглеждане в заповедното производство. К. формулира процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, в аспект на интереса си от разпростиране субективните предели на изпълнителния лист, съгласно чл.429 ал.3 ГПК, и срещу трето лице, обезпечило изпълнението на задължението на длъжника със свое имущество / реално обезпечение / и доколко този интерес не е достатъчен, за да не би била обезсилена заповедта за изпълнение, като конкретната формулировка на въпроса е дали прекратяването на исковото производство по чл.422 ГПК, на основание чл.637 ал.2 от ТЗ следва да се приравни на последиците на непредявен иск по чл.422 ГПК, респ. десезиране на съда, аналогично на оттегляне или отказ от иска. Възражението за вероятна недопустимост на въззивното определение, предвид недопустимост на първоинстанционното, с оглед произнасяне по молбата за обезсилване заповедта за изпълнение, като изходяща от орган на дружеството – изпълнителен директор, към момент към който се твърди лишено от правото на управление и разпореждане с имуществото си, на основание чл.635 ал.2 от ТЗ, е неоснователно. С разпоредбите на чл.635 ал.1 и ал.2 от ТЗ нито се изключва, нито се ограничава дееспособността на длъжника и той не губи процесуалната си дееспособност, като процесуалният ефект от ограничаване възможностите му не рефлектира в ограничаване извършването на правни действия / реш.№ 760 от 12.04.2005 год. по гр.д.№ 546 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС /. Още повече ,че в конкретния случай / сезиране с молба за обезсилване на заповедта за изпълнение /, не се касае за управление и разпореждане с права на дружеството - длъжник / чл.635 ал.2 ТЗ /, а за оповестяване на факти, които съдът и служебно би могъл да установи, с молба за осъществяване на действие, което съдът и служебно е задължен да извърши след съответна проверка, с оглед откритото и вече известно му производство по несъстоятелност на длъжника. Възприет в конкретното си съдържание – относно последиците, по отношение на заповедта за изпълнение, на прекратяването на исковото производство по чл.422 ГПК, на основание чл.637 ал.2 ТЗ, макар и правен, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - относим към предмета на спора и обусловил правните изводи на съда в потвърждаване обезсилването на заповедта по чл.417 т.2 ГПК, въпросът не обуславя допускане на касационното обжалване, предвид необоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Жалбоподателят не е посочил коя разпоредба - непълна, противоречива или неясна, предпоставя необходимост от тълкуване и по която е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване или осъвременяване такава, в интерес на точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК и в частни производства - по реда на чл.274 ал.3 ГПК, непротиворечиво приема, че исковото производство по чл.422 ГПК е фаза от развитието на заповедното производство, с уважаване иска в която се стабилизират последиците на заповедта за изпълнение - същата влиза в сила, освен в случаите когато това е настъпило поради неупражнено право на възражение на длъжника по чл. 414 ГПК. Оспорената с възражение по чл.414 ГПК ,респ. след уважено възражение по чл.423 ГПК, заповед за изпълнение няма самостоятелно битие, вън и независимо от изхода на исковото производство и влизането й в сила не е предпоставено от наличие на други предпоставки, освен влязло в сила решение по установителния иск по чл.422 ГПК. Липсата на такова, независимо от конкретните обстоятелства - непредявен иск, оттегляне или отказ от иска, прекратяване на друго основание, вкл. предвид липсата или наличието на предвидена от ГПК процесуална пречка, респ. предпоставка за упражняване правото на иск или наличие на специална такава, изключваща допустимостта на иска - каквото в случая е откритото производство по несъстоятелност и приетото вземане на кредитора, изключва стабилизирането на заповедта и предпоставя обезсилване / чл.416 ал.1 ГПК /. Разпоредбите на Част V, Дял І, Глава ХХХVІІ ГПК и в частност чл. 413 – 422 ГПК, не дават основание за прилагане различни правни последици по отношение заповедта за изпълнение, с оглед причините за непостановяване на решение по установителния иск по чл.422 ГПК. Възприет в контекста на заявения интерес на кредитора, от ползване субективните предели на изпълнителния лист спрямо третото лице, обезпечило със свое имущество задължението на длъжника в заповедното производство, съгласно чл.429 ал.3 ГПК, въпросът не покрива общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за правен въпрос. Макар включен в предмета на произнасянето с доводите във въззивната жалба, дори да биха били изложени в тази връзка мотиви от въззивната инстанция, отговорът на този въпрос не би бил релевантен за изхода на спора, тъй като правата на кредитора срещу третото лице, реално обезпечило дълга, не са били предмет на заповедното производство, образувано срещу длъжника, нито могат последващо да станат такъв в същото това производство. Висящо друго производство, извън исково по чл.422 ГПК срещу посочения в заповедта за изпълнение длъжник, респ. изходът от такова производство / спрямо което и на основание чл.637 ал. 6 т.3 ТЗ не би било постановимо прекратяване, с оглед откритото производство по несъстоятелност /, не може да стабилизира заповедта за изпълнение, нито да подмени задълженото по същата и издадения изпълнителен лист лице - длъжника - със задълженото по реалното обезпечение лице. В този смисъл възраженията, основани на чл.637 ал.6 т.3 ТЗ, са противопоставими в самото исково производство по чл.422 ГПК. Само издаден срещу длъжника изпълнителен лист и при насочване изпълнението върху конкретното имущество, дадено в обезпечение от третото лице, обуславя приложението на чл.429 ал.3 ГПК. Субективните предели на изпълнителния лист срещу длъжника, по смисъла на същата разпоредба, се проявяват при реализируема в изпълнителния процес предпоставка - насочване на изпълнението спрямо точно това имущество, дадено в обезпечение от третото лице. И тази предпоставка, обаче, е извън обсега на произнасянето по заявлението на основание чл.417 т.2 ГПК срещу [фирма]. Заявеният от кредитора правен интерес не съставлява основание за допустимо разширяване субективните предели на заповедта за изпълнение, а по отношение на длъжника, предвид изхода на исковото производство и изложените по-горе съображения, влизането й в сила е преклудирано. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение