Определение № 509 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. и М. Г. Д. срещу въззивно решение № 1974 от 22.05.2013 г. по възз. гр.д. № 10 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3843 от 08.11.2012 г. по гр.д. № 747 /2012 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което е отхвърлен искът за съдебна делба на два самостоятелни обекта – апартаменти с посочен идентификатор по кадастралната карта на всеки един, с площ по 43.12 кв.м. всеки, представляващи източни жилища на приземен и първи етаж в югоизточната част на двуетажна жилищна сграда с площ 86.42 кв.м., находяща се в УПИ ХVІІ-1794 от кв. 30 по плана на [населено място] с площ на имота (двора) 617 кв.м.. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна И. Д. М. не е подала отговор на касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото се иска делба на двуетажно жилище, за него е представен документ за собственост и със заключение на вещо лице се установява, че то може да отговаря на изискванията само за едно жилище, но с кадастралната карта е заснето като две жилища, следователно кадастралната карта е одобрена при съществени закононарушения и това е основание за нейното изменение по чл.53,ал.1,т.2 З. и докато тя не бъде изменена, и доколкото данните от кадастралната карта са от значение за определяне на предмета на делбата, делбата на едно жилище, отразено като две, които нямат самостоятелно съществуване и не са годен обект за делба, е недопустима Жалбоподателите извеждат материалноправните въпроси: дали кадастралното заснемане има вещноправно действие и дали грешката в кадастъра е пречка да се установи правото на собственост в границите, установени с документите за собственост, които удостоверяват придобивното основание и дали е пречка да се извърши съдебна делба съобразно тези документи. Въпросите са обуславящи и както твърдят жалбоподателите са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 81 / 17.02.2012 г. по гр.д. № 506 /2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че кадастралното заснемане на построените в имота сгради няма вещноправно действие ... и че кадастралният план няма доказателствено значение за собствеността на недвижимите имоти. Противоречието е основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Жалбоподателите следва да заплатят държавна такса за разглеждането касационната им жалба в размер на 25 лева. Поради изложеното настоящият състав на І г.о. на ВКС