Определение № 226 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. А. чрез адв. Р. А. срещу решение №2829 от 17.12.2019г по гр.д. № 1878/2019г на Софийски апелативен съд,с което след отмяна на решение от18.01.2019г по гр.д №1717/2016г на Софийски градски съд, е отхвърлен иска на касатора срещу Г. Л. П. за обявяване на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД .Въззивният съд е разгледал и отхвърлил и евентуалния иск за връщане на продажната цена от 170 000 лева на основание чл. 55,ал.1 ЗЗД. Предварителният договор с дата 11.02.2011г е бил оспорен от ответника П. ,тъй като не го е сключвал и подписът му в договора е неавтентичен, не познава ищеца и не е получавал сумата която се претендира за връщане,както е засвидетелствано в документа.Открито е производство по чл.193 ГПК. Първоначално назначената съдебно-графологична експертиза на в.л Ц. не е била категорична в изводите, допусната е вероятност подписът да е положен от П. в условията на автоподлог,т.е измислен на момента несъществуващ подпис на лицето. Разширената тройна екпертиза на в.л С., Б. и К. е дала заключение ,че при изписване на името и полагане подписа на ответника съвпаденията на общи и частни графически признаци са съществени.Искът е бил уважен от първоинстанционния съд с възприемане на извода на разширената почеркова експертиза ,че ответникът П. и написал името си ,същият е положил и подпис за продавач в договора.

Въззивният съд е приел довода на въззивния жалбоподател ,че заключението не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност. Поради това е допуснал исканата повторна екпертиза, отказана от първоинстанционния съд. Оригиналът на документа е бил предаден за изследване в НИК към МВР. Според заключението на вещите лица Т.,И. и Б. ,експерти при ЦЕКИ, ,ръкописните имена „Г. П.“ и подписът на продавача не са изпълнени от продавача, а от друго лице със стремеж за наподобяване на почерка на ответника и краткия вариант на неговия подпис.Въззивният съд е обсъдил всички заключения ,като на основание чл. 202 ГПК е въприел и основал решаващите си изводи на последната тройна експертиза. Обсъдил е самите експертни изводи и обосновката им. Тази експертиза подробно е разяснила методите си на работа, начина на изследване и кои материализирани следи са характерни при опит за имитация, съответно дават основание за направения извод в случая. Повторната тройна експертиза е разполагала със сравнителен материал, описан в заключението .В НИК техниката за почерково изследване е по-добра и въззивният съд е взел предвид и разяснениято на вещите лица ,че никой експерт извън института не разполага с по-добра техника. Решаващите съображения на съда да охвърли както конститутивния иск, така и евентуалния иск за връщане на платена цена се основават на неподписването на представения предварителен договор от привлечения като ответник продавач, доколкото в същия договор е отразено, че същият служи като разписка за получаване на сумата.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква очевидна неправилност на решението ,както и чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроси ,според защитата от решаващо значение за изхода на делото. Формулирани са процесуалноправни въпроси,по които е посочено основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в следния ред:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи ,твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Сочи се противоречие на обжалваното решение с ППВС №1 /1953г ,ППВС № 1/1985г ,ТР №1/2001г ОСГК и множество рещения на ВКС по въпроса, представляващи констатна съдебна практика

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Изтъкват се множество решения от практиката на ВКС /реш. № 222/2017г на 2-ро т.о, реш. № 134/2013г на 2-ро т.о реш. № 212 /2012г на 2-ро т.о на ВКС и др./

Формулиран е и въпрос с изтъкване на основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК: Длъжен ли е въззивният съд при изслушване на приети единична и тройни експертизи пред първа инстанция и повторна-тройна пред втората,чиито заключения си противоречат ,служебно за назначи нова експертиза /в същия или по- голям състав/, или само при изрично такова искане от някоя от страните.

В обосновка на въпроса,както и на изтъкваната очевидна неправилност на решението се препраща към оплакванията в касационната жалаба ,тъй като съгласно доказателства е следвало да се отхвърли тезата за имитация на подписа. Заключението на повторната експертиза е било оспорено с конкретни и подробни възражения, изложени и в касационната жалба.

Постъпил е отговор от ответника по исковете Г. П.,чрез адв.Г. Г. от САК.Посочва се ,че касационните основания са формални и неоснователни. Първите два въпроса са в същността си еднакви, касаторът няма интерес да ги поставя ,за да обсъжда произнасянето на въззивния съд по възражения на насрещна страна въззивен жалбоподател. Не е налице необсъждане на доводи или липса на мотиви.Третият въпрос няма почва за развитие в конкретното решение .Не се сочи коя законова разпоредба е неправилно приложена,нито след приемане на последното заключение пред въззивната инстанция е имало основанията на чл.201 ГПК за възлагане на допълнително или повторно заключение на вещи лица,като по този въпрос ВКС се е произнасял многократно.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Формилираните процесуалноправни въпроси по основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК имат обусавящо за правилността на решението значение,тъй като засягат принципа на служебното начало в процеса и задълженията на въззивния съд като втора инстанция ,но не са произнесени от Софийски апелативен съд в противоречие с установената практика на ВКС,цитирана в изложението и доразвита с приемането на Тълкувателно решение №1/2013г на ОСГТК .Въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди всички относимо релевирани от страните фактически и правни доводи,което Софийски апелативен съд е и направил,но съобразявайки евентуалният характер на някои от възраженията .След като е проведено успешно доказване,че договорът не е подписан от посочения продавач, то и между страните не е възниквало материализираното в документа правоотношение по предварителен договор и поради това въззивният съд не дължи в мотивите си обсъждане на предпоставките по чл. 363 ГПК,които е длъжен да провери в случай на действително сключен и обвързващ страните договор. Не кореспондира със съдържанието на въззивното решение твърдението,че доводите и доказателствата по спорния въпрос за авторството са обсъдени бланкетно в решението и не била направена съпоставка на противоречивите изводи по двете приети разширени почеркови експертизи; че липсва самостоятелен прочит на експертните заключения в анализ на констативно-съобразителните им части. Съображенията на въззивния съд,изложени в мотивите решението,свидетелстват за обратното и сочат обективиране на дължимата фактическа и правна преценка включително при възприемане заключения на вещи лица.

При назначаването на необходимите за изясняване на делото експертизи, във всички случаи водещо е служебното начало, но отговорът на третия формулиран в изложението процесуалноправен въпрос няма да доведе до обратно разрешение относно необходимстта от назначаване на нова и последваща експертиза в случая. Не е отговорено на общия селективен критерии в чл.280, ал.1 ГПК за обуславящ правен въпрос, разяснен с приемането на ТР №1/19.02.2010г на ОСГТК на ВКС.Липсва и обосновка на основанието в чл. 280,ал.1 т.3 ГПК, което не се свежда до препаращане към касационните оплаквания,които в преобладаващата част представляват оспорване на експертни преценки. За пълнота следва да се изтъкне ,че водещият извод дали подписът на страната в писмения документ е изпълнен от автора или е имитиран, не се постига по формално-логически път както защитата поддържа в изложението и касационната жалба. Изводът е експертен и тъй като за него са необходими специални знания,каквито съдът няма, назначено е вещо лице-графолог.Тъй като първото прието по делото заключение не е било достатъчно ясно,включително и поради оспорването му по реда на чл.200, ал.3 ГПК, назначена е разширена тройна почеркова експертиза.По отношение заключението на тази експертиза въззивният съд е приложил правилото на чл.201,предл. второ ГПК,което е в съответствие с установената практика на ВКС по прилагането на нормата. По възложеното от САС повторно заключение, разногласие между вещите лица не е имало ,за да се наложи установеното в практиката на ВКС разрешение по прилагането на чл.203 ГПК. Същевременно всички „други доказателства“ по смисъла на чл.202 ГПК /между които се числят и приети в първоинстанционното производство експертни заключения ,по същата или сходна задача/ от естество да обосноват невъзприемане на експертно заключение при решаващата дейност на съда, са били взети предвид от въззивния съд в насоките,трайно установени в практиката на ВКС.

Предвид вече изложеното,не се констатира и основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Присъждане на разноски не е поискано от ответника по касационната жалба

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.