Определение № 212 от 06.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 571/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], общ М. срещу определение № 420/11.12.14г., постановено по т.д.№ 1661/14г. от ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 213/30.01.14г. по гр.д.№ 2983/13г. на Пловдивския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение не подлъжи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на всеки от исковете е за вземания, произтичащи от търговска сделка и е в размер под 10000 лв. Определението е правилно. Въззивното решение е постановено по два предявени иска, като вземанията са конкретизирани по следния начин: за връщане на платената авансова цена по предварителен договор от 07.07.10г. и за заплащане на обезщетение, представляващо разликата между цената на придобития имот при изпълнение на задължението за присъединяване на имота към фотоволтаичната централа на електроразпределителната мрежа и цената на същия имот при отказа да се сключи окончателен договор. Всеки от предявените искове е с размер на цената под 10000 лв., поради което на основание чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред ВКС. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Право на разноски за производството има ответникът по частната жалба, но не са представени доказателства такива да са направени, както и списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд