Определение № 2392 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4437/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], чрез пълномощник адв. Е. Б. К. АК- Русе, срещу въззивно решение № 326/11.07.2024 г. постановено по в.гр.д. № 491/2024 г. по описа на Окръжен съд- Русе, с което е потвърдено решение № 679/20.05.2022 г. /поправено с решение № 456/06.04.2023 г., по реда на чл. 247 ГПК/, по гр. д. № 5775/2021 г. на Районен съд- съд, с което е уважен предявеният от Д. Е. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и е признато за установено, че ищецът в качеството му на потребител с абонатен № [ЕГН] не дължи на ответника „Електроразпределение север“ АД сумата от 17888,56 лв., представляваща цена за потребена електроенергия от клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за периода 12.06.2021 г. до 09.09.2021 г. за начислено допълнително количество енергия по направена корекция на сметка относно констатирано неточно измерване на електрическа енергия и издадена фактура № [ЕГН]/13.10.2021 г. за обект с адрес: [населено място], [улица],. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, с която е уважен предявения отрицателен установителен иск, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът не е формулирал конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Д. Е. С. в писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 49 от ПИКЕЕ /обн. ДВ. бр.35 от 30.04.2019 г./ за установяването на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия се извършва проверка и се съставя протокол. В случая такава била извършена на 09.09.2021 г. на обект с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4 /не било спорно, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения адрес/, като проверката завършила със съставянето на констативен протокол № 5700595. Протоколът бил подписан от извършилите проверката служители на ответното дружество и от В. Ж. Я., като свидетел, поради отсъствието на ползвателя или на негов представител. В протокола от страна на лицата извършили проверката е установено, че по време на проверката на СТИ с еталонен уред е установена грешка от „-91,08 %“ при товар 10,2 А. Разпробита била фабрична пломба 71411318. СТИ било демонтирано и на негово място монтирано друго. Във връзка с извършаване на проверката и съставянето на протокола били разпитани съставителят на протокола К. К. и подписалата го като свидетел В. Я.. Свидетелка Я., дала показания, че не е присъствала пряко на процесната проверка, което се потвърждавало и от показанията на св. К., съставил протокола. От констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 212/05.10.2021 г. на БИМ, е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Осъществяван бил достъп до вътрешността на СТИ. Към схемата на електромера била свързана /запоена/ допълнителна платка с елементи, поради което електромерът не съответствал на одобрения тип. При софтуерно четене било установено, че показанията, изведени на дисплея съответстват с тези, съхранени в енергонезависимата памет на електромера. От страна на ответника била изготвена справка за корекция при измерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия и фактура № [ЕГН]/13.10.2021 г., от се установявало, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на клиентски № [ЕГН] на основание чл. 50, ал.1, б. „а“ ПИККЕ, в резултат на което за периода от 12.06.2021 г. до 09.09.2021 г. е начислена за плащане сумата от 17 888,56 лв. с ДДС, съответна на потребена енергия от 78316 кВтч. Ищецът бил уведомен за проверката и извършената корекция с писмо на 14.10.2021 г. Според изслушаното по делото заключение на назначената СТЕ било видно, че извършените от ответника изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР. От ответника била приложена методологията на ПИККЕ по чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИККЕ /при измерена грешка от експертизата на БИМ от „-99,02%“ при отчитането на преминалата ел. енергия/, но приложението й не било съобразено с пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения и не позволявала да се оцени количеството неизмерена ел. енергия при състоянието на СТИ през процесния период. Вещото лице посочило, че за процесния период от 90 дни общото количество ел. енергия – отчетена и начислена, е 79098,979 kWh. Средната ел. мощност при непрекъснато 24-часово натоварване е 36,620 kWh, а средният ток е 166,455 А. При съществуващата пропускателна способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения, определеното по чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИККЕ общо количество ел. енергия от 79098,979 kWh не можело да бъде доставено на абоната. С оглед на тези данни въззивният съд, за да уважи иска е приел, че по делото е останало недоказано осъществяването на фактите, описани в констативния протокол от 09.09.2021 г. Съставеният констативен протокол, представлявал частен свидетелстващ документ, не носещ подписа на ищеца. Същият бил съставен в нарушени на разпоредбата на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ, съгласно която констативният протокол по ал. 1, при отсъствие на ползвателя или на негов представител или при отказ от тяхна страна да го подпишат, се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. В случаят не било спорно, че потребителят е отсъствал, а от гласните доказателства се установило, че подписалата констативния протокол независима свидетелка Я., не е присъствала пряко на проверката. Посочено е, че процедура по чл. 50 ПИКЕЕ, изразяваща се в едностранна корекция, на практика се осъществява самостоятелно от една от страните в облигационното отношение – операторът на съответната мрежа за електрическа енергия. С оглед едностранния характер на корекцията, в ПИКЕЕ били предвидени изисквания, чрез които да се регулира тази едностранна намеса, като се даде възможност и на другата страна по облигационното правоотношение –потребителят, да участва при извършване на корекцията. Неоткриването на потребителя/отказът му да участва, следва да се удостовери от поне един свидетел, който не е служител на оператора /целта на изискването е даден факт да не бъде установяван само от едната страна по облигационното правоотношение, която се явява заинтересована/. Доколкото присъствието на свидетел в случая е било задължително и след като това изискване на ПИКЕЕ не било спазено, въззивният съд е направил извод, че отразеното в констативния протокол не може да се противопостави на ищеца С.. Останалите доказателства по делото били основавани именно на констативния протокол, поради което не следвало да бъдат кредитирани. По изложените съображения въззивният състав е приел, че по делото не е установено наличие на основание за доставчика да извърши корекция на сметката на ищеца, респ. се явява недоказано от ответника, че процесната сума му се дължи. В допълнение са изложени и мотиви, според които дори и констативният протокол да бе съставен в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ, ответникът не бил приложил правилната методика при извършване на преизчисляване на количества електрическа енергия. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице, било установено, че при съществуващата пропускателна способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения, определеното общо количество ел. енергия от 79098,979 kWh не можело да бъде доставено на абоната за процесния период от 90 дни, т.е. присъединителните проводници не са в състояние да пропуснат такова количество ел. енергия. От анализа на събраните по делото доказателства се установило, че в случая се касае за неправомерно вмешателство върху СТИ- осъществяван достъп до вътрешността му, унищожена фирмената пломба и свързана /запоена/ към схемата на електромера допълнителна платка с елементи, поради което било приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос, съобразно разясненията на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В разглеждания случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт. Касаторът се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение, но не излага доводи, различни от оплакванията в касационната жалба, а те са общи твърдения за неправилност, които не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При прочита на самото решение не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, нарушение на научни и/или опитни правила или на правилата на формалната логика. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, установени с представените по делото писмени доказателства, в размер на 1000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение