Определение № 1332 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 746/2012 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №394 от 13.032012г по гр.дело № 3685/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10000 лева, по иск на Ю. М. Б. на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ .С въззивното решение е отменено решение №4696 от 02.08.2011г на СГС в частта над присъдените 10 000лв до размера на определеното на първа инстанция обезщетение от 20 000 лева,в която част е постъпила насрещна касационна жалба. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, поради завишаване, което е следствие от разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос- за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства. Без да е изрично формулиран въпрос в тази връзка, се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК ,защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и настъпилите вреди. Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела. Приложени са решения № 37 от 11.02.2009 на ВКС І г.о, реш. № 248 от 09.06. 2009г на ІІ г.о на ВКС, реш. № 783 от 30.06.2009г на САС, пример за различия при определяне на обезщетенията, при сходни случаи. В отговор ответницата по касационната жалба Ю. М. Б. оспорва основанията за допускане до обжалване. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен правен въпрос по материалните предпоставки за отговрността на Прокуратурата, преформулира се оплакването за неправилни фактически изводи по отношение на причинната връзка, макар в решението да е обсъдено и изтъкнато въз основа на кои доказателства съдът приема, че обезщетение се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер. Тези доказателства са за безспорно установени обстоятелства ,следствие от които е ангажираната отговорност ,като решението е в съответствие с указанията по по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. Доводи за противоречие със задължителна съдебна практика са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост .По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи в решаващия си мотив ,че справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, между които и прецененото в конкретна степен засягане на репутацията, предизвикано от незаконно повдигане на обвинение и мерки за процесуална принуда спрямо обществено известни личности ,в случая лице със заслуги в областта на спорта и депутат от парламентарно представлявана политическа партия. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, а и такъв въпрос не е изрично, конкретно привързан към определени предпоставки на преценката, обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза ,въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 - 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания за неправилна преценка по доказването на причинна връзка Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тава е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши,едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК. Тъй като касационно обжалване не следва да бъде допускано по жалбата на Прокуратурата на РБ, постъпилата насрещна касационна жалба не подлижи на разглеждане ,на основание чл. 287 ал.4 ГПК Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.