Определение № 436 от 03.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1730/2020 г.

Постъпила е молба от „Балея“ ЕООД чрез адвокат Г. В. Б., с представено пълномощно по делото, за освобождаване на внесената по настоящето дело парична гаранция в размер на 5 184 лв. Посочена е банкова сметка IBAN BG 47UNCR76301053896537, BIC UNCRBGSF. Видно е от определение от 29.09.2020 г., настоящият съдебен състав е преценил, че обжалваното с касационна жалба въззивно решение не може да се обжалва пред Върховния касационен съд, предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, като е преценил, че делото е търговско по своя характер. Това е обусловило извод, че въззивното решение е влязло в законна сила и искането за спиране на изпълнението му на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, е неоснователно. Удостоверено е от счетоводител ВКС, че на 23.10.2020 г. сумата 5 184 лв е постъпила по сметка за обезпечения на Върховния касационен съд на Р България, и към 23.10.2020 г. е по сметка на Върховния касационен съд. С оглед на данните по делото, следва да се приеме, че не съществува основание внесената като гаранция на основание чл. 282, ал. 2, изр. 2 от ГПК сума, да не се върне. Обезпечението чрез депозиране на посочената сума, не е изпълнило предназначението си, предвид на обстоятелството, че решението на въззивния съд не е подлежало на касационно обжалване. Съответно в този случай решението на въззивния съд не е невлязло в законна сила и не може да се приложи нормата на чл. 282 от ГПК. Сумата следва да се върне на страната като се преведе по посочената от нея сметка. Върховният касационен съд на Р България