Определение № 372 от 02.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2018 г.

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба рег. индекс № 4010/20.03.2018 г. по регистъра на Окръжен съд, [населено място], подадена от М. И. Б. против решение № ІV - 8 от 14.02.2018 г. по гр. дело № 1924/2017 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав. Ответниците по жалбата – Ш. Х. Х. и М. В. В. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК подържат, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Бургаски окръжен съд е отменил изцяло решение № 172 от 12.10.2017 г. по гр. дело № 252/2017 г. на Айтоски районен съд, гражданска колегия, ІІ състав, като е постановил отхвърляне на иска против Ш. Х. Х. и М. В. В., с който се претендира обявяване спрямо М. И. Б. на относителна недействителност на сключения на 02.09.2015 г. договор между ответниците Ш. Х. Х. и М. В. В., предмет на нотариален акт № 171, том ІV, рег. № 4691, дело № 840/02.09.2015 г., за покупко – продажба на недвижими имоти – поземлени имоти с номера 506, 516, 517, 518,519, 522 и 531 по кадастралната карта на [населено място], находящи се в зона за земеделско ползване, в местността „П. шосе“. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че жалбоподателят Ш. Х. оспорва качеството си на съдлъжник по договора за кредит с „Р.“, като поддържа, че следва да се счита за поръчител, а не за съдлъжник, поради изписването в договора от 20.02.2014 г., че банката открива сметка и издава международна кредитна карта на клиента. Окръжният съд е обосновал разбирането, че въззивникът и останалите „съдлъжници“ не са получатели на каквато и да е услуга от страна на банката, поетото от тях задължение се отнасяло до обезпечаване на вземането на банката – кредитор от „клиента“, то било акцесорно, имало обезпечителен характер. Изложено е още, че длъжник по договора за кредит е [фирма], а Ш. Х. в качеството на физическо лице е поръчител, наречен „съдлъжник“ в договора, както и че отговорността на поръчителя е за същия дълг, но е с акцесорен характер и има обезпечителна функция. Във връзка с тези съображения е направен извод, съгласно който иск по чл. 135 ЗЗД не може да бъде проведен против поръчител по повод на негови разпоредителни действия с права. Въпросът за приложението на защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия се разрешава противоречиво от съдилищата, като за преодоляване на противоречивата практика е образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният по него въпрос е формулиран, както следва: „Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведен, като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК материалноправен въпрос с подобно съдържание, а именно: „Приложим ли е иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на поръчител по договорно задължение?“. Страната се позовава на решения и определения на ВКС, отразяващи противоречиви тълкувания на закона, обособени от нея в три отделни групи правни разрешения. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос, посочен по – горе. Доколкото същият въпрос е обуславящ за изхода на настоящето дело, производство по него следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение