Определение № 5595 от 03.12.2025 г. на ВКС по д. № 3424/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. С определение от 01.09.2025 г. по гр.д. № 77582/2024г., Софийски районен съд, 38 състав е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд София-град за определяне на компетентния съд по иска на Л. П. А., предявен срещу Агенция по вписванията и Служба по геодезия ,картография ,кадастър –гр.София за ангажиране на солидарната им отговорност при обезщетяване на претендирани имуществени и неимуществени вреди, които описани в исковата молба, са настъпили при закупуване от ищеца на паркомясто/ид.части от гараж в [населено място] ,като следствие от удостоверение за тежести с неправилно отразени факти /уд.№75131/29.11.2022г на Агенция по вписванията/ по вина на двете институции: липса на вписана възбрана по новия идентификатор на имота, който ищецът е закупил; в удостоверението за тежести, издадено от ответника, не е нанесена информация за идентификаторите на образуващите имоти и техните вещни тежести,липсва информация за проверка на имота по предходния идентификатор, липсва този идентификатор с вписана възбрана от НАП. С определение № 16330/13.05.2025 г. по адм.дело № 1290/2025г Административен съд София-град, 39 състав е счел,че не е компетентен да се произнесе по предявените искове ,като с определение от 09.07.2025г по адм.д №6953/2025г,образувано по описа на същия съдебен състав след изпращане на делото от Софойски РС, е констатирана идентичността на искова молба вх.№ 2786/06.02.2025г ,депозирана от ищеца А. пред АССГ и искова молба вх. № 422245/31.12.2024г, депозирана от същия ищец пред Софийски РС /гр.д № 77582/2024г по описа на СРС/ ,като производството отново е прекратено и изпратено на Софийски РС ,с последвало сезиране на ВКС и ВАС от Софийски районен съд с въпроса за подсъдността на спора. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по подадената искова молба на Л. П. А. е Софийски районен съд Съдът е сезиран с иск за обезщетение на вреди, причинени от дейността на органи, които са част от специализирана администрация, но при изложените от ищеца обстоятелства не са налице предпоставките на чл.1 ал.1 и ал.2 ЗОДОВ Тъй като специалният ред по този закон не е приложим, искът следва да се разгледа от граждански съд, по общия ред. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията,по устройствен статут тази агенция е администрация към Министъра на правосъдието. Нейните служби извършват вписвания,заличавания и отбелязвания по разпореждане на съдия по вписванията, издадени в рамките на едностранно и безспорно производство.Заключителните актове в това производство не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК,с тях не се създават права или задължения,не се засягат непосредствено права,свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Издаването на удостоверение,в което не е отразено наличието на вписана върху имота обезпечителна възбрана в полза на НАП, не е годно да породи или погаси права, респ. задължения,да спомогне или възпрепятства тяхното упражняване, дейността не опредметява „административна услуга” и разрешаването на въпроса за подсъдността при търсена отговорност за вреди от непълно ,респ. невярно удостоверяване не може да се изведе от условията на пар.1, т.2, б. “а” от Допълнителните разпоредби към Закона за администрацията.Съгласно разпоредбата на чл. 569, т. 5 и т.7 ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията в предвидените от закона случаи,както и издаването на удостоверения за наличието или липсата на тежести представляват нотариални удостоверявания.По своята същност тези производства са акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства, в който смисъл са и мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2015 г. по т. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, а според чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ ,в тези случаи исковете се разглеждат по реда,установен от АПК. Удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот по своя характер не е административна дейност,нито се извършва при, или по повод административна дейност.Доколкото не е налице норма, която да предвижда реда на специалния ЗОДОВ при обезвреда от дейности на Агенцията по вписванията като посочените с иска ,редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим. Посочената в чл.49 от Правилника за вписванията отговрност на агенцията кореспондира със законово уредената в чл.49, вр чл. 45 от ЗЗД.Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС споделя формираната в тази насока съдебна практика на петчленни състави на ВКС и ВАС в определения № 50 от 04.09.2017г. по д. № 22/2017г.; № 79 от 6.08.2018г. по д. № 30/2018г.; № 26 от 26.02.2019г. по д.№ 3/2019г.; № 468/06.11.2019г. по гр.д. № 3479/2019г; №54 от 2019 по д.32/2019г; №16 от 21.04.2020г по д. №4а/2020г и др.Не следва друго от законодателната промяна,намерила израз с приемането на чл. 28,ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ / нова, ДВ бр. 105/2016г./,съгласно която норма Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Според чл. 128, ал.1, т. 6 АПК,/предишна т. 5/,исканията за обезщетения за такива вреди са подведомствени на административните съдилища. Независимо, че дейността по вписване и обявяване в търговския регистър,респ. регистъра на юридическите лица с нестопанска цел също не разкрива признаците на административна дейност и актовете, с които регистърното производство по ЗТР приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване не са индивидуални административни актове,тяхното правно значимо действие е специално отчетено от законодателя при уреждането на отговорността на „длъжностните лица по регистрацията” - за техни незаконосъобразни актове, действия или бездействия по този закон,поради което правното основание на исковете за вреди в тези случаи е по чл.203,ал.1 АПК и делата са подсъдни на административните съдилища.В тази насока е формирана и практиката на ВКС и ВАС след законодателното изменение - определения: № 96/31.12.2018 г. по гр. д. № 89/2018 г., № 55/11.05.2018 г. по гр. д. № 56/2018 г., № 32/28.03.2018г. по гр. д. № 37/2018 г., № 71/2018 г. по гр. д. № 62/2018 г., № 31/2019 г. по гр. д. № 13/2019 г., № 10 /25.02.2020 г. по гр. д. № 57/2019 г., № 12/31.01.2018г. по адм.д. № 71/2017г., № 14/12.02.2018г. по адм.д. № 5/2018г., № 15/13.05.2020г. по адм.д. № 2/2020г., №Опр 52/2020 по адм.д №49/2020г. и др. Не следва друго и от посочването на Служба по геодезия, картография,кадастър–гр.София като солидарен ответник, доколкото предстои / следва/ да се уточни правосубектен ответник по иска ,като същевременно не са изложени обстоятелства за административно правоотношение на ищеца с правосубектната А., или дейност в обхвата на определението по пар.1, т.2, б. “а” от Допълнителните разпоредби към Закона за администрацията. Воден от изложеното, петчленният състав на Върховният касационен съд и на Върховният административен съд, формиран на основание чл. 135, ал. 4 АПК