Определение № 218 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. И. и К. П. И. срещу определение № 63 от 17.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 593 от 2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 10.10.2011 г. на Видинския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 772 от 2011 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното определение с посочена задължителна практика на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1187 от 17.12.2008 г. по гр.д.№ 4662 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. и определение № 50 от 13.01.2010 г. по гр.д.№ 859 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. В писмен отговор от 02.04.2012 г. ответниците Ц. И. В. и В. И. В. оспорват частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Съгласно чл.274, ал.4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, това са граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая делото е за собственост върху недвижим имот, поради което съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска е равна на данъчната оценка на имота, който се претендира. Видно от удостоверение изх.№ [ЕГН] от 17.03.2011 г. на [община], данъчната оценка на претендираната част с площ от 18 кв.м. от имот с обща площ от 627 кв.м. е 227,52 лв. Тоест, цената на иска е под 5000 лв., поради което и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК постановеното по този иск определение не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, частната жалба срещу определението на въззивния съд по това дело следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия