Определение № 3619 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2455/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №2268, постановено на 10.05.2024г. от тричленен състав на ВКС, ІІ г.о. по ч.гр.д.№1466/2024г. е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Д. С. С., подадена чрез пълномощника му адв. Л. С., срещу определение №2817 от 29.11.2023г. по ч.гр.д.№2627/2023г. на Окръжен съд-Пловдив, потвърждаващо определението на първоинстанционния съд, с което е върната подадената от Д. С. С. искова молба и е прекратено производството по делото. Определението е обжалвано от Д. С. С. с оплаквания, че същото е неправилно, тъй като съставът на ВКС, посочвайки, че предявеният иск има обща цена 5000 лв. и въззивното решение по него не би подлежало на касационно обжалване, е пропуснал обстоятелството, че се разглежда процедурен спор и в материалноправния спор въобще не се е навлязло, т.е. спорът е изместен на процедурна плоскост и то със съдебните инстанции, а не с ответника. Поддържа, че е налице възходяща тенденция да се отхвърли въз основа на някакъв процедурен предлог възможността той да получи правосъдие, като по този начин е нарушено конституционното му право да получи правосъдие. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от Д. С. С. частна касационна жалба срещу определение №2817 от 29.11.2023г. по ч.гр.д.№2627/2023г. на Окръжен съд-Пловдив, следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на ІІ г.о. на ВКС е приел, че в случая цената на иска е под 5000лв. (предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на трактор с ремарке с обща цена на иска 5000 лв. - 4500 лв. за трактора и 500 лв. за ремаркето), а съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делото с цена на иска до 5000 лв., т.е. определението на въззивния съд е окончателно, независимо, че в него е посочено обратното. Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло. Процесуалният закон установява ясни правила досежно правомощията на съда да се произнася по подадени до него искания за защита и съдействие, вкл. по реда на обжалването. Извън така очертаните правомощия съдът не разполага с компетентност да се произнесе. Този основен принцип е намерил своя израз в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Това правило е допълнено с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, която предвижда, че пред ВКС не подлежат на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С тези две разпоредби законодателят изрично е изключил от касационен контрол актовете на съдилищата по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. независимо от обстоятелството дали със съответния акт въззивният съд се е произнесъл по съществото на правния спор или по процедурни въпроси. От обхвата на касационния контрол следователно са изключени и определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че отказът да бъде разгледана частната жалба нарушава конституционното му право да получи правосъдие. В основата на конституционно признатото и гарантирано правото на достъп до съд или правото на достъп до правосъдие стои възможността съдът да бъде сезиран с молба за защита и съдействие, но не и броят съдебни инстанции, от които спорът може да бъде разгледан. За да се приеме, че е изпълнено със съдържание установеното в чл. 56 КРБ право на защита, трябва да е налице гарантиран свободен достъп до съд (Решение на Конституционния съд на Република България №11 от 01.07.2024г. по к.д.№11/2024г.). Както последователно приема Конституционният съд на Република България, касационната фаза на съдебното производство по граждански дела не е издигната в конституционен императив. Конституцията не определя броя на съдебните инстанции. Инстанционността е прерогатив на устройственото и процесуалното законодателство. В зависимост от различни ценности, които законодателно трябва да бъдат защитени, са възможни изключения от принципно важащата триинстанционна система. Тези изключения не накърняват чл. 124 от Конституцията. Следователно не всяко дело, без каквито и да било изключения, трябва да бъде разгледано и от Върховния касационен съд. От разпоредбата на чл. 119 от Конституцията не може да се направи извод, че производството по делата е задължително триинстанционно (мотивите на Решение № 27 от 15.10.1998г. по к.д.№ 20/1998г.; Решение № 4 от 16.06.2009г. по к.д.№ 4/2009г.; Решение №4 от 16.06.2009г. по к.д.№4/2009г.; Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д.№10/2018г.). В случая, както е посочено в обжалваното определение, предявеният ревандикационен иск е с цена под посочената в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и не попада в предвиденото в тази разпоредба изключение, тъй като предмет на иска е движима вещ. И доколкото разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК изрично предвижда,че недопустимостта на касационното обжалване по отношение на решението, което би било постановено по делото обуславя недопустимост и на касационното обжалване на преграждащите определения на въззивния съд, изводът на тричленния състав на ІІ г.о. на ВКС в обжалваното определение следва да бъде споделен изцяло. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение