Определение № 1065 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от И. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат Х. и от А. Р. Д., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 935 от 4.07.2022г. по в.гр.д. № 1299 по описа за 2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260075 от 19.01.2022г. по гр.д.№ 4785/2020г. на районен съд П. за уважаване на иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен по отношение на „Уни Кредит Булбанк“АД договор за дарение, сключен с н.а. № 40 от 13.06.2016г., т.ІІ, с рег.№ 2404, нот.д. № 222/2016г. на нотариус Т., по силата на който И. С. Д. е дарила на дъщеря си А. Р. Д. УПИ ХІV-67, кв.50 по плана на [населено място], ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и две паянтови сгради и са присъдени разноски. Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки по чл.135 ал.1 ЗЗД поради следното: Между И. Д. и „Уни Кредит Булбанк“АД е бил сключен на 20.11.2007г. договор за банков кредит, по силата на който банката й е предоставила 200 000лв., които е следвало да бъдат върнати на равни месечни вноски от по 1 6 33.43лв.до 20.11.2032г. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с връчването на нотариална покана на 28.07.2017г., но не е било спорно, че считано от 20.11.2015г. И. Д. е изпаднала в забава при плащане на месечните си погасителни вноски, т.е. към датата на сключване на процесния договор за дарение- 13.06.2016г. в полза на„Уни Кредит Булбанк“АД е било налице вземане срещу И. Д.. Доколкото се касае за безмъзмезден договор, не е необходимо знание на надарената А. Д., че майка й уврежда кредитора /и е налице установена в чл.135 ал.2 ЗЗД презумция/. В качеството си на длъжник, И. Д. е съзнавала, че предприема действие по увреждане, защото безмъзмездно се е лишила от свой имот, намалявайки имуществото си към момент, в който трайно е преустановила плащането на дължимите към банката ежемесечни вноски. С действието си е увредила банката-кредитор, тъй като я е лишила от възможността, при необходимост, да поиска насочване на изпълнение спрямо този имот. Обстоятелствата, че дарителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарения имот, както и че върху имота е налице учредена ипотека в полза и на друга банка, не дават основание за друг извод, тъй като вещното право на ползване е неотчуждаемо, а учредяването на ипотека не прави имота непродаваем. При тези мотиви, касаторът И. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Х., като се позовава на основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. При отправено искане от страна по делото, банката да представи кредитното досие и тя създава пречки, следва ли съдът да уведоми страната кои факти ще приеме за установени? Твърди противоречие с решение по гр.д.№ 2732/2016г.на ІV г.о., 2. Има ли възможност съдът в исковото производство инцидентно да се произнесе, че не е била налице предпоставка за издаване на заповед за изпълнение, включително и по възражение на страна по делото, която не е участвала в заповедното производство? Според касатора по въпроса е налице противоречие с ТР № 4 по т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, 3. При предприето доказване на противното по чл.135, ал.2 ЗЗД и създаване на пречки за това доказване, оборена ли е презумцията за знание? Касаторът А. Д., чрез процесуалния си представител адвокат В., също се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като желае да се допусне касационно обжалване по следните въпроси: 1. От кой момент настъпва предсрочната изискуемост?, 2. Кога и как разбира трето лице, в чиято полза е извършено разпореждане с имота за предсрочната изискуемост?, 3. Има ли сила на пресъдено нещо издадената заповед за изпълнение срещу длъжника спрямо третото лице? и 4. Има ли значение за иска по чл.135 ЗЗД обстоятелството, че има вписана ипотека, предходна спрямо вземането на длъжника, която не е погасена и към момента на постановяване на решението. Срещу подадените касационни жалби е постъпил писмен отговор от „Уни Кредит Булбанк“АД, чрез процесуалния представител адвокат Т., с който се оспорват допустимостта и основателността й. Счита, че не са налице посочените от касаторите специални основания за допустимост, а разгледан по същество, постановеният въззивен акт е правилен. Претендира направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 161.97лв., реалното извършване на които установява с приложени пълномощни, фактура № 13327 от 28.10.2022г. и платежно нареждане от 3.11.2022г. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Настоящият съдебен състав счита, че по поставените от никой от касаторите въпроси касационно обжалване не може да се допусне, тъй като по-голямата част от тях не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд /т.е. не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост/ и по отношение на нито един от тях не са налице посочените специални основания чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставените въпроси от касатора И. Д. не съставляват надлежно общо основание за допустимост, съгласно разязсненията, дадени в т.1 от ТР №1 /2010г.по т.д.№ 1/2009гна ОСГТК на ВКС, защото не са от значение за изхода на спора. Първите два въпроса - относно кредитното досие и за наличието на предпоставките за издаване на влязла в сила заповед за изпълнение са ирелевантни, доколкото нямат отношение към изискуемите се съгласно чл.135 ЗЗД предпоставки за уважаване на предявения иск. Въззивният съд е приел, че кредитното досие на длъжника е без значение, след като между страните по делото не е било спорно нито наличието на сключен договор за банков кредит № 3710247 от 20.11.2007г., нито обстоятелството, че длъжника по така сключения договор е спрял плащането на дължимите вноски. В мотивите си въззивният съд изрично е посочил, че издадената заповед за изпълнение не е била обжалвана, влязла е в сила и същата като акт, ползващ се със стабилитет, въз основа на който е издаден изпълнителен лист, не може да бъде оспорвана, а още по-малко това може да бъде направено инцидентно, в друго производство, каквото е настоящето по чл.135 ЗЗД. При тези мотиви, се явяват ирелевантни поставените въпроси, касаещи значението на неприетото като доказателство кредитно досие и за възможността съдът в исковото производство, инцидентно да се произнася по предпоставките за издаване на влязла в сила заповед за изпълнение. Следва да се посочи, че предмет на иска по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Третият поставен въпрос, доколкото съдържа условие, което също не е прието за установено от въззивния съд /че е предприето доказване на противното по чл.135, ал.2 ЗЗД и че са създадени пречки за това доказване/, също не съставлява годно общо основание за допустимост. Отделно от изложеното, доколкото увреждащата сделка е сключена между длъжника и неговата дъщеря, в която хипотеза знанието се предполага, съгласно чл.135 ал.2 ЗЗД, то същото не подлежи на установяване. Първите три поставени въпроси от касатора А. Д., касаещи моментът на настъпване на предсрочната изискуемост, начинът по който приобритателят по увреждащата сделка е разбрал за нея и наличието или не на сила на пресъдено нещо на издадената заповед за изпълнение срещу длъжника за третото лице, също не съставляват надлежно общо основание за допустимост, доколкото са без значение за изхода на спора. Искът по чл.135 ЗЗД е средство за защита на кредитора /не на третото лице/ в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Затова е без значение, в хипотеза по чл.135, ал.2 ЗЗД, кога, как и дали приобритателят по увреждащата кредитора сделка е разбрал за настъпилата предсрочна изискуемост на издадената срещу длъжника заповед за изпълнение. Последният поставен от касатора въпрос, касаещ значението - за иска по чл.135 ЗЗД – на обстоятелството, че има вписана ипотека, предходна спрямо вземането на длъжника, която не е погасена и към момента на постановяване на решението, е релевантен за изхода на спора, но е разрешен от въззивният съд в съответствие с установената практика. От значение за иска по чл.135 ЗЗД е наличието на установено вземане в полза на кредитора, на установена извършена от длъжника увреждаща кредитора сделка и на знание на длъжника за това увреждане, като в хипотеза на разпоредителна сделка между длъжника и лице, посочено в чл.135, ал.2 ЗЗД неговото знание не се изисква, защото се презумира. Доколкото искът е защитно средство за кредитора, целящо осигуряване на възможност той да получи удовлетворение от сумата, получена при евентуално принудително изпълнение върху вещта, същото не е поставено в причинна връзка с наличието или не на вписана ипотека, предходна спрямо вземането на длъжника, която не е погасена и към момента на постановяване на решението, независимо че е възможно да се затрудни удовлетворението му. С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 161.97лв. Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение