Определение № 142 от 14.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2484/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ ТРУД МЕДИА“ЕООД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1747 /10.07.2019 г., по т.д.№ 2045/2019 г., с което е потвърдено решение № 233 от 05.02.2019 г., по т.д.№ 2528/2017 г. на Софийски градски съд, в частта за уважаване на предявените от „ИКОНОМЕДИА“АД срещу настоящия касатор, като ответник, обективно кумулативно съединени искове по чл.76, ал.1, т.1, във вр. с чл.73, ал.1, т.2 и с чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО (отм. ДВ,бр.98/2019г.) – за установяване факта на допуснато от ответника нарушаване на притежаваните от ищеца права върху 5 търговски марки: регистрираната словна търговска марка “КЛУБ КАПИТАЛ“, с рег. № 61 863, заявена на 25.01. 2006 г. и срок на закрила до 25. 01.2016 г. в класове 16,35, 41 и 42, чрез използване в периода 12. 09. 2016 г. - 31. 07. 2017 г. на означението „КАПИТАЛ & пазари“, при което доминиращият и отличителен елемент „ КАПИТАЛ“ е изобразен с главни удебелени букви и специфичен шрифт, като заглавие на ежеседмична рубрика, публикувана в издавания от „ ТРУД МЕДИА“ ЕООД вестник „Труд“; регистрирана словна търговска марка „КАПИТАЛ Daily “, с рег. № 82640, заявена на 07. 10.11 г. със срок на закрила до 07.10.2021г. в класове 16, 35, 38 и 41, посредством използване на знака „КАПИТАЛ & пазари“, като заглавие на ежеседмична рубрика, публикувана в издавания от ответното дружество вестник „Труд“ в периода 12.09.2016 г. – 31.07.2017 г., при което доминиращият и отличителен елемент „КАПИТАЛ“ е изобразен с главни удебелени букви и специфичен шрифт; регистрирана комбинирана търговска марка „КАПИТАЛ Daily“, защитена с рег.№ 83 349 от 28.10.2011 г., със срок на закрила до 28.10.2021 г. в класове 16, 35, 38 и 41 чрез използване на означението „КАПИТАЛ & пазари“, при което доминиращият и отличителен елемент „КАПИТАЛ“ е изобразен с главни удебелени букви и специфичен шрифт за заглавие на ежеседмична рубрика, публикувана в издавания от „ ТРУД МЕДИА“ ЕООД вестник „Труд“ за периода от 12. 09. 2016 г. до 31.07.2017 г.; словна търговска марка „CAPITAL“, защитена с рег.№ 93405 от 14. 01.2015 г. и със срок на закрила до 14.01. 2025 г. в класове 9,16,35, 38, 41 и 42 посредством използване на означението „КАПИТАЛ & пазари“, при което доминиращият и отличителен елемент „КАПИТАЛ“ е изобразен с главни удебелени букви и специфичен шрифт, като заглавие на ежеседмична рубрика, публикувана във вестник „Труд“, издаван от ответното търговско дружество в периода 12.09.2016 г. – 31.07.2017 г.; словна търговска марка „ id.capital “, с рег. № 93401 за закрила от 29.10.2014 г. и със срок на закрила до 29.10.2024 г., в класове 9, 38,41,42 и 45, чрез използване на означението „КАПИТАЛ & пазари“, при което доминиращият и отличителен елемент „КАПИТАЛ“ е изобразен с главни удебелени букви и специфичен шрифт, като заглавие на ежеседмична рубрика, публикувана в издавания от „ ТРУД МЕДИА“ ЕООД вестник „Труд“ в периода от 12.09.2016 г. до 31.07.2017 г., както и в частта с която са уважени и предявените от „ИКОНОМЕДИА“ АД обективно съединените обусловени осъдителни искови претенции по чл.76, ал.1,т.2 ЗМГО (отм.) – за преустановяване използването на всяко една от процесните търговски марки, обект на съответното извършено нарушение спрямо „ИКОНОМЕДИА“АД и по чл.76, ал.1, т.3, във вр. с чл. 76б, ал.1, т.1 ЗМГО ( отм.) – за заплащане от ответника „ ТРУД МЕДИА“ ЕООД от по 1 200 лв., обезщетение за причинени на ищцовото акционерно дружество имуществени вреди от всяко едно от допуснатите нарушения на правото му върху отделните търговски марки, като в тежест на последния е възложена и отговорността за деловодните разноски във въззивното производство, възлизащи на сумата 2 400 лева. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното несъгласие на касатора е с извода на въззивния съд, че ищцовото търговско дружество има монопол върху българската дума капитал, както и че в шрифтът, с който същата е изписана в рубриката на издавания от ответника вестник не е стандартен масов, а специфичен, като счита същият за несъобразен със закона и необоснован предвид ангажираните по делото доказателства, вкл. данните от съдебно-марковата експертиза. Тезата му е, че доколкото ищецът безспорно не е собственик на три от марките „КАПИТАЛ “, то приетата от въззивния съд вероятност за объркване на средния потребителя е недоказана и изградена произволно, без връзка с установените по делото факти. Отделно, според касатора, хипотетичната вероятност на която Софийски апелативен съд се позовава, е и в пълно несъответствие със заключението на изслушаната тройна съдебно- маркова експертиза, според която за подобен извод е необходимо извършване на задълбочено социологическо проучване. Поддържаното оплакване е и за липса на ангажирани по делото доказателства, съобразно възложената от чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, за обективно претърпени от ищеца имуществени вреди или пропуснати ползи, които биха могли да обосноват законосъобразност на така присъденото му обезщетение. От касатора е въведено и оплакване за недопустимост на обжалваното решение в частта относно уважените искови претенции за обезщетение за имуществени вреди, което е мотивирано с произнасяне от въззивния съд свръх петитум. Твърденият порок е допълнително обоснован и с липса на посочени в исковата молба основание и период за всяко едно от претендираните обезщетение за обезвреда. В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1. “Допустимо ли е ЮЛ- макропритежател да забрани на всички останали правни субекти в страната да използват обичайни български думи с обичаен стандартен печатарски шрифт в своите издания?“; 2. „ Налице ли е обозначение на стока или услуга, когато едно лице използва обичайна дума, изписана със стандартен шрифт, във вътрешна страница на вестник, който има съвсем друго собствено и твърде популярно име ?“; 3. “ Допустимо ли е изменение и на размера и на основанието на иска- предвид извършеното от ищеца в първата инстанция увеличение на размера на иска, а във втората инстанция е „добавил“ като основание – „пропуснати ползи от рекламодатели“?“; 4. „Може ли да се присъди обезщетение за пропуснати приходи от реклама по ЗМГО, когато не са налице доказателства за това, че ищецът получава такива приходи, или че изобщо има рекламодатели и то без надлежно заявено искане за такова обезщетение в исковата молба ?“; 5. “ Допустимо ли е съдът да присъди обезщетение за пропуснати ползи от реклама по подобие на „роялти“ обезщетенията, без да са налице данни за обичайни приходи от реклама или отношения между ищеца и рекламодатели?“ За илюстрация на твърдяното противоречие с практиката на ВКС по въпрос № 1 е посочено определение № 22 от 10.05.2012 г., по т.д.№ 1157 /2010 г. на ІІ т.о. Искането за достъп до касация е обосновано и с твърдение за вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт, който порок е аргументиран както с произнасяне от Софийски апелативен съд свръх петитум, така и с произнасяне по иск, чието основание е недопустимо изменено в хода на процеса. Сочи се, че основанието “пропуснати приходи от реклама“, като основание на исковете за обезщетение имуществените вреди на ищеца, в качеството му на притежател на отделните търговски марки, е въведено едва във въззивната инстанция. В подкрепа на така поддържаното основание за достъп до касация по см. на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК е цитирана казуална практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: № 790 от 29.07.2011 г., по гр.д.№ 148/2010 г. на ІV г.о.; № 158 от 01.07.2013 г., по гр.д.№ 1008/2012 г. на ІV г.о. Едновременно е въведено и специалното селективно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Същото е аргументирано с твърдение за грубо нарушаване правилата на формалната логика и на процесуалния закон относно приетата идентичност (сходство) между 5-те търговски марки, регистрирани от ищеца при съпоставянето им със заглавието на процесната рубрика, публикувана във вестник „Труд“, които според касатора са видимо несъответстващи си, освен, по чисто фонетично съвпадение. Излагайки и подробни оплаквания за игнорирани от въззивната инстанция на защитните му възражения, като страна в процеса, без излагане на съответни мотиви, касаторът се позовава на осъществени във въззивното производство процесуални действия в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в решения по чл.290 ГПК: № 380 / 30.06.2009г., по гр.д.№ 1446 / 2008 г. на ІV г.о., № 24/10 от 28.01.2010 г., по гр.д.№ 4744/2008 г. на І г.о.; № 127 от 05.04.2011 г., по гр.д.№ 1321/ 2009 г.на ІV г.о.; № 554/ 08. 02.2102 г., по гр.д.№ 1163/2010 г. на ІV г.о. и № 52/07.06.2017 г., по гр.д. № 3463/2016 г. на І г.о. За илюстрация на поддържаното противоречие с практиката на ВКС при „необсъждане на приетата съдебно-маркова експертиза в цялост“ отново е цитирана казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК: решение № 60/25.03.2013 г., по т.д.№ 475/2012 г. на ІІ т.о.и решение № 24/10 от 28.01.2010 г., по гр.д. № 4744 /2008 г. на ІІ г.о. Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни правни доводи за отсъствие на въведените селективни основания. При условията на евентуалност оспорва и основателността на поддържаните касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е само частично допустима, поради следното: Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр.86/17 г., от обхвата на касационния контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, са изключени решенията на въззивните съдилища с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, към която категория спада и настоящето, предвид качеството на страните на търговци и характерът на правоотношението, предмет на възникналия помежду им правен спор. Обстоятелството, че всеки един от обективно кумулативно съединените искове по чл.76, ал.1, т.3 във вр. с чл.76б, ал.1, т.1 ЗМТА (отм.) може да бъде самостоятелно предявен, означава, че общият им сбор, формиран от цената на всеки един от тях, е правно ирелевантен в разглежданата хипотеза на обективно кумулативно съединяване и не обосновава правен извод за допустимост на касационната жалба в тази й част. Отделно е, че в случая и сборът от цените на отделните предявени пет иска по чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО - за заплащане на обезщетение за претърпени от притежателя на правото на процесните търговски марки имуществени вреди от съответните твърдяни нарушения на същите, отново е под определения от процесуалния закон минимален праг за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела, По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е допустима само в частта й, касаеща въззивното решение, с което Софийски апелативен съд се е произнесъл по исковите претенции на „ИКОНОМЕДИА“АД по чл.76, ал.1, т.1 във вр. с чл.73, ал.1, т.2 ЗМГО (отм.) - за установяване факта на конкретно нарушение на всяко от съответните притежавани от ищеца права върху отделните регистрирани пет търговски марки и по чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО (отм.) - за преустановяване на всяко от тези конкретно установени нарушения. В останалата й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изложеното въведеното оплакването за вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение, аргументирано с произнасяне свръх петитум и с недопустимо изменение на исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл.76, ал.1, т.3 във вр. с чл.76б, ал.1, т.1 ЗМГО(отм.), се явява неотносимо и не следва да бъде обсъждано. На същото основание- неотносимост към предмета на подадената касационна жалба в нейната допустима част, не следва да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК и поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси № 3,№ 4 и № 5, с които е обосновано общото селективно основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. За да постанови обжалваното въззивно решение в частта по предявените обективно съединени искове, основани на чл.76, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.73, ал.1, т.2 ЗМГО(отм.), решаващият състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателства, своевременните доводи и възражения на страните, е счел за доказана както материалната легитимация на ищеца, така и твърдяните в исковата молба нарушения на правото му върху притежаваните от него 5 търговски марки: словна търговска марка “КЛУБ КАПИТАЛ“, с регистрирана защита № 61 863; словна търговска марка „КАПИТАЛ Daily “, с рег. № 82640 и със срок на закрила до 07.10.2021г.; комбинирана търговска марка „ „КАПИТАЛ Daily“, защитена с рег.№ 83349; словна търговска марка „CAPITAL“, с рег.№ 93405 и словна търговска марка „ id.capital “, с рег.№ 93401, заявена на 29.10.2014 г. При обосноваване на изведения краен правен извод за наличие на предпоставките на чл.73, ал.1, т.2 във вр. с чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО (отм.) въззивната инстанция се е позовала на установените за безспорни факти по делото: че печатното издание на в-к“Капитал“ се публикува, считано от 04.10.1993 г., като от 2005 г. негов издател е ищцовото търговско дружество - носител на правото на посочените 5 регистрирани търговски марки с конкретен срок на закрила, че на 12. 09.2016 г., в издавания от ответника в-к „Труд“ е стартирала ежеседмична рубрика, озаглавена „КАПИТАЛ & пазари“, както и на изслушаните съдебно - маркови експертизи (единична и тройна). Обстоятелството, че според заключенията на вещите лица, означението „КАПИТАЛ“ от посочената рубрика на в-к“Труд“ със заглавие „КАПИТАЛ & пазари“, в периода 12.09.2016 г. - 31.07.17 г., е изразено като доминиращ и отличителен елемент, изобразен с масивни, плътни и удебелени главни букви и специфичен шрифт, е възприето от въззивната инстанция за достатъчно за изграждане на правен извод за висока степен смислово, фонетично и визуално сходно между него и словната марка „КЛУБ КАПИТАЛ“ с регистрация на закрила № 61863. Същото означение „КАПИТАЛ“, с посочените по- горе индивидуализиращи го белези, според Софийски апелативен съд, разкрива висока степен на сходство и със словната марка „КАПИТАЛ Daily “. с рег.№ 82640, което според изложеното се дължи на идентичния доминиращ словен елемент. Твърдяната в исковата молба от носителя на регистрираната комбинирана търговска марка „КАПИТАЛ Daily “, с рег. № 83349 висока степен на сходство въззивният съд е констатирал и при сравняването й с използваното от в-к „Труд“ означение “КАПИТАЛ“, представено по описания вече начин - с едри, плътни, удебелени главни букви със специален шрифт и присъстващо като заглавие във всяко от приложените по делото извадки на рубриката „КАПИТАЛ & пазари“ с комбинираната марка“. Същото е обосновано с идентичния начин, по който е означен основаният отличителен и доминиращ елемент в сравняваните обозначение(знак) и комбинирана търговска марка, както и с месторазположението и шрифта на отделните елементи в съдържанието им. Прието е, че „ Daily“, както и „пазари“ са пресъздадени с по-дребен шрифт, спрямо останалия елемент и всяко едно е разположено в долната част на знака, като и двата имат описателен характер, спрямо отличаваната с тях стока. Според Софийски апелативен съд сравняваното означение, поради неговата фонетична и смислова идентичност, разкрива висока степен на сходство и с регистрираните търговски марки, притежание на ищцовото АД, които се изписват на латиница –словна марка “CAPITAL“, с рег.№93405 и словна марка „id.capital“, с рег.№ 93401. Установеното сходство между означението „КАПИТАЛ“ в рубриката на в-к „Труд“, във визирания в исковата молба период и безспорния факт на използването му за и във вр. със стоката вестник без съгласието на ищеца, която е идентична на стоките вестник и периодични издания, за които са регистрирани процесните пет търговски марки, според въззивната инстанция, дава основание да се приеме, че от цялостното излъчване на сочения знак възниква такава степен на вероятност, която създава реална и обективна възможност за объркване на средния, относително добре осведомен и наблюдателен в средни граници, потребител на съответната категория стоки, че да повярва за произлизането им от едно и също предприятие или от икономически свързани такива. Затова и позовавайки се на заключенията на изслушаните маркови експертизи и дадените от в.л. допълнителни разяснения в производството пред СГС (л.322), както и на особеностите обекта на правата на индустриална собственост, регламентирани в ЗМГО, Софийски апелативен съд е счел, че дори и в разглежданата хипотеза потребителят да не се обърка относно вестника, който си купува, респ. ползваното от него печатно издание, то предвид установеното високо сходство между знака на ответника и процесните марки, регистриран притежател на които се явява ищецът, съществува реална и обективна възможност да приеме някакъв вид свързаност между двете ЮЛ при издаване на вестника. Т.е. за доказана в процеса е приета както идентичност, респ. сходство между сравняваните знаци, така и идентичността, респ. сходството на означаваните с тях стоки и/или услуги. Съобразявайки елементите от фактическия състав на чл.76, ал.1 ЗМГО, в които начинът на използване на конкретна търговската марка от нейния притежател, не се включва, решаващият състав на въззивния съд е преценил като неоснователно възражението на ответника, свързано с липсата на ангажирани от ищеца доказателства в тази насока. Посочил е, че съгласно чл.13, ал.1 ЗМГО съдържанието на правото върху търговска марка включва не само възможността на притежателя й да я използва и да се разпорежда с нея, но и да забрани на трети лица, без негово съгласие, да използват в търговската си дейност знаци, идентични с конкретната търговска марка за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана. Нещо повече, в случай, че използваните от трети лица знаци са идентични или сходни с конкретна търговска марка и се използват от тях за означаване на стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана, използването е недопустимо ако по този начин се създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, какъвто е и разглежданият случай. Формите, в които би могло да се състои „използването“ по см. на чл.13, ал.1 ЗМГО,които са дефинитивно определени в ал.2 от същата разпоредба Софийски апелативен съд подробно е обсъдил в обжалвания съдебен акт, съобразявайки въведените в тази вр.доводи и възраженията на страните. Анализът на решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволява да се приеме,че искане за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване и който е основна предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая формулираните въпроси № 1 и № 2 не отговарят на посочените критерии - не се явяват обуславящи изхода на спора и не обосновават общото селективно основание по чл.280, ал.1 ГПК. Освен, че същите са некоректно поставени, доколкото въззивният съд нито е отрекъл, нито е обсъждал въпрос дали носителят на правото на търговска марка може да забрани на издателите на печатни изделия да употребяват или не обичайни думи в печатните си издания, както и какъв шрифт могат същите да се използват в тези издания, а е преценявал дали е налице изискуемото се от чл. 76, ал.1, т.1 ЗМГО, във вр. с чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО сходство или идентичност на знака на ответника с всяка една от марките на ищеца, с безспорно с регистрирана закрила, то тези въпроси, изцяло поставени с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото, не притежават характеристиката на правни. Начинът по който същите са формулирани сочи на тяхната фактологически обусловени, т.е отговорът им зависи от преценката на конкретните факти и обстоятелства по делото. Всъщност твърдението на което се основава тяхното поставяне е за необоснованост на фактическия извод в обжалваното въззивно решение, че обозначението „ КАПИТАЛ ”в ежедневната рубрика на ответника „КАПИТАЛ & пазари“, в издавания от него в-к „Труд“ за визирани в исковата молба период разкрива висока степен на сходство с всяка една от 5 –те регистрирани марки, насител на правото върху които е ищецът. Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната както е и в разглеждания случай – извън решаващите мотиви на въззивното решение с него, както последователно приема в практиката си ВКС, не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата му, според т.1 на ТР №1/19.02.29010 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Отделен в тази вр. е въпросът, че с цитираното, за илюстрация на поддържаното допълнително селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, решение по чл.290 ГПК (неправилно квалифицирано като определение) № 22 от 10.05.2012 г., по т.д.№ 1157 /2010 г. на ІІ т.о. на ВКС е даден отговор на материалноправни въпроси, относими към иска по чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО. Въззивното решение на Софийски апелативен съд в тази му част, по вече изложените съображения за недопустимост на касационната жалба, не е предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, поради което и соченият за сравнение съдебен акт на ВКС не подлежи на разглеждане в контекста на поддържаната допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация. Следва единствено да се отбележи, че по отношение на въпрос № 1 това решение няма и претендираното значение, тъй като не съдържа даден по реда на чл.290 ГПК отговор на същия. Само за пълнота на изложеното е необходимо в тази вр. да се отбележи още, че когато марката е регистрирана, тя всъщност е т.н. „запазена марка” и дава изключително право върху знака, независимо дали използваната в него дума, словосъчетание от думи и пр.(при словните и комбинирани марки) е обичайна или не. Именно това изключително право върху регистрирания знак, включва правото на притежателя на марката да я използва, да се разпорежда с нея, вкл. и да прехвърля правото върху нея за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност такъв знак, който при определените в закона предпоставки обуславя правен извод, че използването е непозволено. Т.е. доколкото предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО(отм.) е всякога наличие на незаконно използване на марка, по см.дефинитивно определен в ЗМГО(отм.), то несъмнено е, че не се касае обикновено използване на обичайна дума, термин и пр. нито до отсъствие на търговска дейност при тяхното използване, каквато теза застъпва жалбоподателят, чрез поставените въпроси. Недоказан е и въведеният допълнителен критерий за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченото допълнително основание е налице тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, за да се изясни съдържанието й чрез корективно тълкуване или е необходимо да бъде изоставена непротиворечива, но неправилна съдебна практика по приложението на закона или макар и правилна, но създадена при други обществено икономически отношения и законодателство, тази съдебен практика се нуждае да бъде осъвременена. Подобни доводи не само не се твърдят в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на касатора, но не се и установяват в хода на процеса, тъй като нормите на чл. 73, ал.1, т.2 и на чл.13, ал.1, т.2 ЗМГО и на чл.76, ал.1, т.1 и т.2 ЗМГО (отм. ДВ,бр.98/2019г.) не само са ясни и вътрешно непротиворечиви, но по прилагането им е създадена трайно непротиворечива практика на ВКС, по отношение на която не е налице необходимост от осъвременяване. Отделно е, че с нормата на чл.13 ЗМГО, както е посочено и в обжалваното въззивно решение, е транспонирана разпоредбата на чл.5, ал. 2 от Първата директива на Съвета от 21.12.88 г. относно сближаване на законодателствата на държавите –членки във вр. с търговските марки ( 89/104/ЕС) и по прилаганото на последната е дадено задължително тълкуване на СЕС, което е самостоятелно съображение за неприложимост на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументирано от жалбоподателя само чрез възпроизвеждане на законовия му текст. Формираната от СЕС съдебна практика е изцяло съобразена от Софийски апелативен съд. В абз. 6 и абз.7 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба не се съдържат конкретни формулирани от касатора въпроси, което законодателят изрично е вменил в негова тежест, а единствено анализ на процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, която последният оспорва. Анализът на правилността на отделните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед твърдяни пороци при изграждането им, поради допуснатото нарушение на материалния закон или на съществените съдопроизводствени правила, както е в случая, обаче, е неотносим към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който са строго формални, изчерпателно установени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК и различни от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Затова дори само на това основание – отсъствие на изискуемата се главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждането и по същество – арг. от т.1 на ТР № 1/ 2009 год.на ОСГТК на ВКС. За пълнота следва единствено да се посочи, че в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не само не е длъжен, но не и оправомощен, по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, сам да формулира или да извежда чрез тълкуване конкретните значими за изхода на спора въпроси от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК или от твърденията на жалбоподателя, респ. сочните от него факти и обстоятелства. Поради възприетото разрешение в горецитираната задължителна съдебна практика непосочването на релевантния правен въпрос има за пряка правна последица недопускане на касационното обжалване - без да се разглежда което и да е от допълнителните основания за това. Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице „очевидна неправилност” на обжалвания съдебен акт като самостоятелна специфична предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е необходимо обоснованият порок, допуснат от въззивния съд да е съществен до степен, че да може да е установим от състава на касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на същия, т.е. без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Затова и според формираната непротиворечива практика на ВКС, част от която цитирана и от касатора, очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, или който е постановен при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, поради което не е налице очевидна неправилност на същото по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Насрещната по касационната жалба страна, в срока по чл.287, ал.1 ГПК, е претендирала деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК й се следват, но само при доказано реално извършване на такива, каквито доказателства по делото отсъстват.Поради изложеното съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за деловодните разноски. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС