Определение № 64 от 12.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 347/2015 г.
ВКСI гражданско отделение12.02.2015 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 678 от 10.12.2014 г. по ч.гр. д. № 6794/2014 г. на ВКС, І г. о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Д. Д., [населено място] срещу определение № 678 от 10.12.2014 г. по ч.гр.д. 6794/2014 г. на Върховния касационен съд, І ГО, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 990/06.10.2014 г. по ч.гр.д. 753/2014 г. на Хасковски окръжен съд. Жалбоподателят не е изложил конкретни оплаквания против обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Чатната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че обжалваното пред него въззивно определение е постановено по дело, което има за предмет три съединени иска, всеки с цена до 5000 лв. С оглед цената им, е приел, че чл. 280, ал. 2 ГПК изключва касационния контрол на решението по делото, образувано по искова молба на С. Д. Д. и въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Решенията, изключени от касационно обжалване, са посочени в чл. 280, ал. 2 ГПК- това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела. Предявените от С. Д. Д. искове срещу Министерството на правосъдието имат за предмет присъждане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди. Цената на всеки иск е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий за касационно обжалване, откъдето следва, че и определението, постановено по това дело, макар и от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, също не подлежи на касационно обжалване. Като е достигнал до същия извод, съставът на ВКС, І г.о., е приложил точно процесуалния закон, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.