Определение № 4073 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4972/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. А. от [населено място] срещу разпореждане № 231 от 11.09.2023 г. по в. гр. д. № 131/2023 г. на Монтанския окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение № 195 от 21.08.2023 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата „Златия Агро“ ЕООД е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Подадена е касационна жалба от М. К. А. срещу решение № 195 от 21.08.2023 г. по в. гр. д. № 131/2023 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 164 от 30.06.2023 г., постановено по същото дело. В обжалваното разпореждане съдът е приел, че предмет на делото е иск за установяване непротивопоставимост на договор за наем на земеделска земя с площ 124,939 дка с цена на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, в размер на 4997,56 лв., предвид размера на наемното плащане за една година от 40 лв./дка. С оглед това и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година /чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК/. Видно от представения по делото договор за наем от 09.11.2010 г. и анекс към него от 25.09.2015 г., наемното плащане за отдадените под наем имоти с обща площ от 124,939 дка е в размер на 40 лв./дка. С оглед на това, цената на предявения иск в настоящия случай е в размер на 4997,56 лв. (124,939 дка х 40 лв./дка). Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като спор по този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание по разглеждане на делото, за което по делото липсват данни. Именно въз основа на посочената от ищеца цена на иска, приета от съда и неоспорена от ответника, се определя родовата подсъдност и дължимата държавна такса, като относно достъпа до касационно обжалване законодателят не е предвидил различни изисквания от посочените такива за определяне цената на иска. Поради това и постановеното въззивно решение е по дело с цена на иска, определена по посочената уредба в процесуалния закон, която е под предвидения размер от 5000 лв., и обосновава извод за недопустимост на касационното му обжалване. По делото е постъпила частна жалба от „Юлстрейд“ ООД срещу определение № 314 от 30.06.2023 г. по в. гр. д. № 131/2023 г. на Монтанския окръжен съд по чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е Софийският апелативен съд, поради което делото следва да се изпрати на този съд за произнасяне по нея. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,