Определение № 60459 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2628/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3,т 1 ГПК, във вр. с чл.229, ал.1, т. 5 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 3792 от 21.Х.2021 г.) на Г. Д. Г. от [населено място] пазар, обл. Шумен, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 362 на Варненския апелативен съд, ТК, И-ри с-в, от 4.Х.2021 г., постановено по ч. т. дело № 529/2021 г., с което е била оставена без уважение негова частна въззивна жалба срещу първоинстанционното определение № 76/21.VII.2021 г. на Шуменския ОС за спиране - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - на исковото производство по т. д. № 92/2020 г. „до окончателното приключване на досъдебното производство /ДП/ № 400/2019 г. по описа на ОД на МВР -РУ-гр. Нови пазар". Единственото оплакване на частния касатор Г. е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира за отменяването му, както и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „за продължаване на съдопроизводствените действия по него". В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата частният касатор неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение съставът на Варненския апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в Опр. № 604/ 22.X 2012г. на I-во т.о. по ч. т. дело № 592/2012 г., в Опр. № 782/29.ХI.2013г. на IV-то г.о. по гр. д. № 7165/2013 г., така и в Опр. № 274/13.VI.2011 г. на I-во г.о. по ч.гр.д.№ 270/2011 г., в Опр. № 378/28.V.2010 г. на II -ро т.о. по ч.т. дело №383/2010 г., а също и в Опр. № 44/26.01.2010 г. на II-ро г.о. по ч.гр.д. № 15/2010 г., по следните два процесуалноправни въпроса, явяващи се същевременно и такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на престъпни обстоятелства и по неин сигнал е образувано досъдебно производство за проверка дали евентуално има извършено престъпление, съставлява ли основание по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГГЖ за спиране на исковото производство?"; 2./ „Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, при наличие\на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?" По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество „Бул Инс" АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване на Г. за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в превелите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на Г. Д. Г. от [населено място] пазар, обл. Шумен, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на преграждащото по-нататъшния ход на делото, заведено в Шуменския ОС по преките искове на настоящия частен касатор срещу ответното по тях „Бул Инс" АД-София, определение по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивната инстанция е констатирала, че е налице тъждество на делинквента, деянието „и неговата противоправност" и престъплението, за което е образувано наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза, и дееца, на когото е повдигнато обвинение по досъдебното производство. На базата на тази констатация решаващият правен извод на състава на Варненския апелативен съд е бил за наличието на предвиденото в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК основание за спиране на исковото производство срещу застрахователя на този делинквент с валидна полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, т.е. споделен е бил изцяло крайният извод на първостепенния съд за спиране на делото в хипотезата, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В тази насока въззивният съд изрично се е позовал в мотивите си на създадената трайна практика на ВКС по приложението на съдопроизводственото правило на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК /във вр. с чл. 124, ал. 5 ГПК/, обективирана както в Опр. № 290/1.IX.2020 г. на 1-во т.о. по ч. т. дело № 1303/2020 г., така и в Опр. № 103/16.02.2021 г. на II-ро т.о. по ч. т. дело №213/2021 г. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия шсг, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че само вторият от двата процесуалноправни въпроса, формулирани от частния касатор Г. в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, има естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил крайните изводи на Варненския апелативен съд в атакуваното определение, докато първият правен въпрос е с изцяло хипотетичен характер. Въпросът с пореден № 2 не обуславя обаче приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл 280, ал. 1 ГПК. В константната си практика по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК /във вр. с чл. 124, ал. 5 ГПК/. Върховният касационен съд неотклонно приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличие на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Обжалваното въззивно определение е постановено в стриктно съответствие с именно тази константна практика на съставите на ВКС от неговите търговска и гражданска колегии. Същевременно наличието на трайна съдебна практика по даден правен въпрос а priori изключва приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, а и от страна на частния касатор Г. не се навеждат доводи за съществуване на причини, налагащи тази практика ца бъде изоставена. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение