Определение № 4979 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 660/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Д. чрез пълномощника му адвокат К. Г. против решение № 5232 от 19.09.2024 г., постановено по гр. д. № 13252 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20085394 от 29.03.2023 г. по гр. д. № 24198/2020 г. на Софийски районен съд за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор № *****, представляващ апартамент № 27 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 65,23 кв.м, ведно с избено помещение № 4 и 4,2 % от общите части на сградата и правото на строеж между съделителите и при права в съсобствеността: Р. И. Д. – 4/6 ид. ч., М. Б. Д. – 1/6 ид. ч. и Н. Б. Д. – 1/6 ид. ч. Р. И. Д. и М. Б. Д. са подали чрез пълномощника си адвокат И. М. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на лек автомобил с марка „Н.“, рег. [рег.номер на МПС] е влязло в сила като необжалвано. Понастоящем спорът касае наличието на съсобственост върху процесния апартамент, като ищците Р. И. Д. и М. Б. Д. поддържат, че същият е бил в режим на съпружеска имуществена общност между наследодателя Б. С. Д. и Р. И. Д., а ответникът Н. Б. Д. е въвел възражение, че е бил лична собственост на наследодателя, придобит чрез лични средства от продажба на дарен му имот. Въззивният съд е приел за установено, че бракът между Б. и Р. Д. е сключен на 21.04.1990 г. и че Б. Д. е починал на 24.10.2018 г., като страните са негови наследници по закон. Процесният апартамент е закупен на 19.08.2011 г. за сумата 39 000 евро. Преди покупката Б. и Р. Д. са продали притежавания в режим на СИО апартамент, придобит през 1991 г., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** за сумата 24 447.87 лв., а на 24.11.2010 г. Б. Д. е продал придобития по дарение от 15.03.1996 г. апартамент в [населено място], [улица] за сумата 42 000 евро. Съдът е обсъдил представените писмени документи, включително и за разкритите на името на Б. С. Д. банкови сметки и е посочил, че не е установено да е получавана по сметките сумата от продажбите от 24.10.2010 г. или от 29.07.2011 г., нито да е заплащана цената на закупения от 19.08.2011 г. процесен имот. Формирал е извод, че от представените доказателства не може да се установи дали и каква част от средствата от продажбата на личния на наследодателя имот са били вложени в закупуването на делбения имот. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба за допуснати от районния съд процесуални нарушения. Посочил е, че първоинстанционният съд е уважил исканията с отговора на исковата молба и с последваща молба за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със справка и копия от нотариални актове за придобито от Р. Д. имущество по време на брака й с наследодателя, съответно за придобити от нея моторни превозни средства, както и за снабдяване с извлечения от банковите сметки на наследодателя Б. Д., наличността и движението по тях. В първото по делото съдебно заседание на 14.12.2022 г. е уважено искането на ответника за издаване на съдебни удостоверение за снабдяване с извлечение от банковите сметки в конкретни банки, с преписките по кредитите и преписи от нотариални актове. С молба от 15.03.2022 г. процесуалният представител на ответника е представил писмените документи, с които се е снабдил въз основа на удостоверението и е поискал издаване на ново удостоверение, в което да бъдат посочени банковата институция (Банка „ДСК“ АД), допуснала кредита и индивидуализиращите данни на кредита за получаване на пълна информация по кредитите (заявления за отпускането им, договори, анекси, погасявания). В проведеното на 15.03.2022 г. открито съдебно заседание искането е оставено без уважение, като преклудирано. Едва в писмените бележки на ответника по първоинстанционното дело са изложени съображения, че възражението за пълна трансформация на лично имущество на Б. Д. би било доказано по-ясно, ако на ответника би било издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Алианц Банк България“ АД и/или неин актуален правоприемник, както и пред БНБ, за установяване дали в периода от създаване на „Алианц Банк България“ АД са били открити сметки на името на Б. С. Д. или са били ползвани други услуги, респективно за получаване на детайлни разпечатки за движението по сметките и ползваните услуги, при наличие на такива. Съдът е посочил, че исканията не касаят нови или новооткрити доказателства, доколкото в нотариалния акт, с който е оформена продажбата от 24.11.2010 г. е посочено, че продажната цена е заплатена по сметка в „Алианц Банк България“ АД и който нотариален акт е бил представен с молбата от 15.03.2022 г., но не е заявено своевременно доказателствено искане в тази насока. Затова и не са били налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и въззивният съд е отхвърлил направеното с въззивната жалба доказателствено искане. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. Б. Д. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) за задължението на въззивния съд да събере нови доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК; 2) дали е допустимо въззивният съд да постанови своето решение без да обсъди доказателствата по делото, както и относимите към правния спор факти и обстоятелства. Касационният съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е свързан с доводите в касационната жалба, че в справките по издадените удостоверения са отразени само сметки в Банка ДСК АД и отпуснати от тази банка кредити, поради което обстоятелството, че сумата от продажбата на личния имот на наследодателя е постъпила по негова сметка в „Алианц Банк България“ АД е новооткрит факт, по повод на който страната няма как да е преклудирала правото си да прави искания и да го изяснява по делото, а и съдът не е назначил експертиза, която да установи наличие или не на банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД и хронологичните записвания там за движение на суми, основания за постъпване и нареждания на суми. При тази обосновка следва, че въззивното решение съответства на практиката на ВКС по първия въпрос. Фактът за наличие на банкова сметка на наследодателя в „Алианц Банк България“ АД е бил новооткрит за Н. Д. към 15.03.2022 г., когато е представен и нотариалният акт, с който наследодателят е продал личния си имот на [улица], но нито с писмената молба от тази дата, нито в проведеното на същата дата открито съдебно заседание са направени доказателствени искания за установяване наличието на сметка в тази банка и движението по нея (направените искания са касаели кредити от Банка ДСК АД). Съдът не може служебно да установява правнорелевантните факти (освен при приложение на императивни правни норми), а само съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна (чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК), като същевременно дължи решаване на делото в разумен срок (чл. 13 ГПК). Именно с оглед принципа на чл. 13 ГПК са уредени и процесуалните преклузии, които изискват от страната своевременни действия по установяване на правнорелевантните факти, а когато същите са новоузнати, да направи доказателствените си искания за установяването им едновременно с въвеждането им в процеса. Според мотивите на въззивното решение и данните по делото в случая доказателства за правнорелевантен новоузнат факт са представени на 15.03.2022 г. но искания за събиране на доказателства с оглед установяване на правното му значение в подкрепа възражението на ответника не са направени в проведеното на тази дата съдебно заседание, поради което и заявените впоследствие доказателствени искания са били преклудирани, както е приел и въззивният съд. Вторият въпрос се явява неотносим, доколкото в касационната жалба липсват оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил конкретно представено по делото доказателство или конкретен довод на жалбоподателя. При липса на основание за допускане на касационно обжалване Н. Б. Д. следва да възстанови на Р. И. Д. и М. Б. Д. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат И. М.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение