Определение № 222 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 616/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. С определение № 113 от 3.4.2020 г. по т.д. 166/2020 г., Апелативен съд – [населено място] е изпратил делото на Върховния касационен съд по частна жалба на „Електроразпределение“ ЕАД срещу разпореждане № 180 от 30.01.2020 г. за връщане на касационна жалба по в.гр.д. 1374/19 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. В частната жалба на „Електроразпределение“ ЕАД се излагат съображения за неправилност на разпореждането. Счита, че в случая делото е за потребление на електропреносната мрежа и е без значение, че цената на иска е под 20 000 лв. Моли да се отмени разпореждането. Ответникът „Интертед“ АД оспорва частната жалба. Счита, че с оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал.3 от ГПК е ограничен достъпът до касационно обжалване за дела, чиято цена на иска е под 20 000 лв. Излага подробни съображения, че спорът е основан на сключен между страните – търговци договор в рамките на осъществяваната от тях търговска дейност. Счита, че сделката е търговска и поради това и делото е търговско. Оспорва изводите за наличие на потребителско качество на частния жалбоподател и процесуалното правило за подсъдността относно споровете, предявени от потребители. Моли да се потвърди обжалваното разпореждане. Моли да му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от разпореждането е връчен на страната на 12.02.2020 г. Частната жалба е подадена на 19.02.2020 г. чрез пощенски оператор. Поради това е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. С обжалваното разпореждане въззивният съд е администрирал частната жалба и е преценил, че решението не може да се обжалва пред Върховния касационен съд. Предвид нормата на чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ГПК с оглед цената на иска от 10 619,96 лв касационното обжалване е недопустимо. Настоящият съдебен състав, счита, че изводите на Окръжен съд- [населено място] са съответни на закона. В случая е разгледан спор между „Интертед“ АД срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД за връщане на недължимо платени суми по издадена за сумата от 10 619,96 лв главница по фактура № [ЕГН]/01.9.206 г. и иск за лихва за 2 448,50 лв. Спорът е относно измерване на доставена електрическа енергия. Сделката между тях е търговска. Предметът на спора е иск за неоснователно обогатяване на основание недължимо платени от „Интертед“ АД на „Електроразпределение юг“ АД суми по фактура. Поради това, че делото е между търговци и с оглед константната практика на ВКС относно понятието „търговско дело“, следва да се приеме, че делото е търговско. Делото е търговско, когато има за предмет сделки по чл. 286 от ТЗ или спор, включен в хипотезата на чл. 365 от ГПК, както и всяко дело, включващо спор между търговци, свързано с техните отношения. В този смисъл са: определение № 234 по ч.т.д. 1086/16 г. по описа на I ТО на ВКС, определение № 245 от 15.11.2019 г. по т.д. 2560/19 г. по описа на I ТО на ВКС, определение № 659/3.12.2018 г. по ч.т.д. 2690/18 г., II ТО на ВКС. Съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК от касационен контрол са изключени делата, чиято цена на иска е до 20 000 лв за търговски дела. Правилни са изводите на въззивния съд, че касационната жалба е недопустима, поради липса на обжалваемост на въззивното решение. Не може да се приеме, че търговското дружество ищец има правата на потребител. Налице е легална дефиниция за качеството „потребител“ в § 13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП, съгласно която потребител е само физическо лице. Поради това, че не отговаря на качеството „потребител“ търговското дружество-частен жалбоподател не може да се позовава на правата, предвидени за субекти, които имат това качество. А също така и насрещната страна – „Интертед“ АД няма качеството потребител и относно делото не могат да се прилагат специалните правила, предвидени за потребители. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се потвърди. С оглед изхода на делото, на ответника по частната жалба следва да се заплатят направените по делото разноски. Заплатените разноски са 240 лв адвокатско възнаграждение. Плащането на сумата се установява от представените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие между „Интертед“ АД и адвокатско дружество „К. и С.“, представлявано от адвокат К., изготвил отговора на частната жалба. А също и от издадената фактура от адвокатското дружество и от отчет по сметка, от която е видно, че по представената фактура 248/6.3.2020 г. има плащане. Ето защо следва да бъде осъден частният жалбоподател „Електроразпределение юг“ ЕАД да заплати на „Интертед“ АД сумата от 240 лв, направените разноски в настоящето производство. Върховният касационен съд на Р България