Определение № 44 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Методи Г. П. от [населено място] срещу определение № 262930/22.10.2020г. постановено по ч.гр.д. № 11152/2020г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 10.06.2020г. на Софийски районен съд по гр.д. № 12248/2018г. за връщане на подадената от него частна жалба от 09.06.2020г., като просрочена. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради това, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи по делото; съдът е приел частната жалба за неоснователна, без да се мотивира и без да обсъди многократните молби на П. за освобождаване от държавна такса и за връщане на парични суми. Посочена е съдебна практика /определение № 20 от 18.01.2021г. по ч.т.д. № 2295/2020г. на ВКС, I т.о., определение № 8 от 09.01.2013г. по ч.гр.д. № 669/2012г. на ВКС, I г.о. и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК - противоречие с актове на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз поради това, че съдът е приел, че П. е уведомен, без да е уведомен неговият особен представител. С оглед на това се твърди нарушение на чл.6, §1 от ЕКПЧ. По същия въпрос: следва ли да бъде уведомен процесуалният представител - адвокат за актовете на администриращия съд, които подлежат на обжалване, се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изтъква се и нищожност и очевидна неправилност на съдебния акт по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото съдът се е произнесъл, без да изследва въпроса за уведомяването на процесуалния представител за обжалването на определението, а също така не се е произнесъл по новите молби за освобождаване от държавна такса и връщане на парични суми, а е указал внасяне на държавна такса за касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция, като е приел за правилно разпореждането от 10.06.2020г. по гр.д. № 12248/2018г. на Софийски районен съд за връщане като просрочена подадената от М. Г. П. частна жалба срещу постановеното по същото дело определение от 18.05.2020г., с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса. Въззивната инстанция е установила, че жалбоподателят М. Г. П. е подал молба на 14.05.2020г. за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С определение от 18.05.2020г. по гр.д. № 12248/2018г. Софийският районен съд е оставил без уважение молбата по чл.83, ал.2 ГПК. Определението е връчено лично на жалбоподателя на 31.05.2020г. Срокът за обжалване е изтекъл на 08.06.2020г, понеделник, присъствен ден, а частната жалба срещу него е подадена на следващия ден 09.06.2020г., поради което е просрочена и с основание е върната от администриращия съд. При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице. Поставените от жалбоподателя правни въпроси, свързани с обсъждане на доказателствата и доводите на страните, не са разрешени от съда в обжалваното определение, а и не са обуславящи изхода на делото. Липсват и развити съображения за обосноваване значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно указанията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК. За да приеме жалбата за просрочена съдът е съобразил установения в ГПК ред за връчване на съобщения и удостоверяване на връчването. Налице е установена практика на Върховния касационен съд по прилагането на чл.39, ал.1 ГПК и въззивният акт е съответствие с нея. Приема се, че не е ненадлежно връчването, ако страната, която е посочила съдебен адресат, получи призовката или съобщението лично / решение № 292 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г., ВКС, IV г. о./. Чрез предвидената възможност за връчване на представител законодателят цели да създаде гаранция за защита на правата на страната, но не и да изключи личното уведомяване, независимо от наличието на пълномощник по делото. Затова, ако съобщението е връчено на посочения от страната адрес съгласно изискванията на чл.38, ал.1 ГПК и е получено от нея лично, независимо че има пълномощник по делото, то връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл.38 и чл.39, ал.1 ГПК /в този смисъл са определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 503/2017 г., ВКС, III г.о., определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч.т.д. № 1991/2016г., ВКС, II т.о., определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч.т.д. № 1354/2016г., ВКС, I т.о./. Законодателят в чл.45 ГПК дава приоритет на личното връчване, към което е приравнено и връчването на представител. След като е налице формирана практика на ВКС по поставения въпрос, която е съобразена от въззивния съд, то не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Липсва и соченото противоречие с решения на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз - такива решения по релевантен за изхода на спора въпрос не са посочени. В случая съдът е приел, че личното връчване е редовно, като с оглед датата на получаване на съобщението от М. Г. П. - 31.05.2020г. частната жалба, подадена на 09.06.2020г., е след законоустановения срок и спрямо нея следва да се приложат последиците на чл.262, ал.2, т.1 ГПК. Видно, че както молбата за освобождаване от държавна такса, така и частната жалба са подадени лично от жалбоподателя, без съдействието на назначения особен представител, а връчването е извършено на посочения от страната адрес, на който тя е призовавана многократно. Не могат да бъдат споделени изложените съображения за нищожност и очевидна неправилност на определението поради очевидно нарушение на материалния и на процесуалния закон. Развитите от касатора доводи са свързани с неуведомяването на особения представител, за което вече бяха изложени съображения, както и с неразглеждането на други подадени молби - за връщане на парични суми и нова молба за освобождаване от държавна такса, които са извън предмета на настоящето производство. По тези съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.