Определение № 3225 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. И., Д. И. И. и Н. Д. И., чрез процесуалния представител адвокат К. Р., срещу определение № 64 от 03.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 29/2026г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 4440 от 19.12.2025 г. по гр.дело №1949/2025 г. на Бургаския окръжен съд за връщане като просрочена на подадената от жалбоподателите частна жалба против определение №3037/03.12.2025 г. по гр.дело №1949/2025 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно като незаконосъобразно и необосновано и искат то да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че спорно по делото е как се изчислява срок, който се брой на седмици. Приел е за установено от фактическа страна, че определение № 3037/03.12.2025 г. по гр.дело №1949/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд е било връчено на настоящите частни жалбоподатели чрез техния пълномощник адв. Р. на 10.12.2025 г. В самото определение е било посочено, че подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците. Приел е, че срокът за обжалване на определението се брои на седмици и за целта се прилага правилото на чл.60, ал.4 ГПК, предвиждащо, че краят на срока изтича в съответния ден на последната седмица. В случая срокът за обжалване бил 1 седмица, съобщението е било връчена на страната в ден от седмицата сряда, следователно срокът за обжалване изтичал в същия делничен ден (сряда) на следващата седмица и това е дата 17.12.2025 г. Частната жалба против определението е била подадена по електронен път на 18.12.25г. в 12:15 часа и е получена в ОС-Бургас на същата дата в 13:01 часа. Извел е извод, че частната жалба е просрочена и напълно обосновано и правилно е била върната от администриращия съд на подателите й на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК с разпореждането от 19.12.25г. Определението за връщане на просрочената частна жалба апелативният състав е потвърдил като правилно. В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според жалбоподателите са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на тях са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване и които касаят начина на изчисляване на срока по седмици, съотношението между чл. 60, ал.4 и ал.5 ГПК, както и защитата правото на страната за достъп до съд при съмнение за спазване на срока за сезиране на съда. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане в случая не са налице. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че съществува трайна практика, постановена по тълкуването на разпоредбата на чл.60 ГПК и обжалваното определение е изцяло съобразено с нея. Сроковете за обжалване на определения са нормативто установени. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, изр.първо ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Съгласно чл.60, ал. 4 ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. По тълкуването на тази разпоредба е създадена практика на ВКС, съгласно която, когато срокът се брои по седмици, началото му е денят, в който се е осъществило връчването на съответния акт и срокът изтича в същия ден на последната седмица от срока-до края на деня, включително и при условията на чл. 62, ал.2 ГПК или до приключването на работното време, ако задължението е за извършване на действие или за представяне на нещо в съда /чл.62, ал.1 ГПК/. При изчисляването на срокове по седмици не намира приложение правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК, тъй като то се отнася до изчисляването на сроковете, когато същите се броят по дни. Разпоредбата на чл.60, ал.5 ГПК действително предвижда, че срокът, който се брои на дни се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, но това е предвидено само в хипотезата на посочената алинея 5 на чл. 60 ГПК. С оглед систематичното място на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК следва, че това правило е приложимо само, когато срокът се изчислява по дни, но не и в останалите хипотези на чл. 60 от ГПК. При тях началото на срокът е от деня на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. В този смисъл са и правилата на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, като правилата за изчисляването на сроковете трябва да бъдат еднакви за всички правоотношения. В този смисъл са постановени определение № 4231/23.09.2025 г. по ч.гр.д. № 4482/2024 г. на ІV г.о. на ВКС, определение № 118/2020 г. по ч.гр.д. № 1661/2020 г. на І г.о. на ВКС и др. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя така създадената практика, която е съобразена и от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. С оглед съществуването на практика по тълкуването и приложението на чл.60, ал.4 и ал.5 ГПК, която е безпротиворечива и не се нуждае от осъвременяване, не е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение