Определение № 320 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 495/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД чрез юрк. А. Г. против разпореждане № 4487 от 08.11.2022 г. на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. № 1548/2022 г., с което е върната касационна жалба от 18.10.2022 г., подадена от настоящия жалбоподателя срещу решение № 1196/30.09.2022 г. по в.гр.д. № 1548/2022 г. на Окръжен съд Пловди. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно с доводи, че макар и формално касационната жалба да не отговаря на условията за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, същата следва да бъде разгледана поради значимостта на наведените в нея пороци на въззивното решение и тяхното значение за правилното правоприлагане. Ответникът по жалбата – А. П. А., чрез адв. Е. И. оспорва същата, като поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Претендира разноски за изготвяне на отговор на частната жалба по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е извършил преценка на допустимостта на касационна жалба с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и е приел, че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска – 947,64 лв. Правилно и в съответствие с изискванията на закона, съдът е приел, че съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл. ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Съгласно чл.68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор, размерът на цената на иска е стойността на договора. В конкретния случай видно и от исковата молба по делото, предмет на иска е прогласяване нищожност единствено на клаузата на чл.3, ал.2 от договор за предоставяне на кредит от разстояние от 30.05.2017 г., в която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 947,64 лв. при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение чрез банкова гаранция, т.е. цената на иска е именно 947,64 лв. Нормата на чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК, както и тази на чл.69, ал.1, т.4 ГПК са императивни, поради което касационна жалба срещу въззивното решение, което не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска, се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане. С оглед изложеното обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба се явява правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на процесуалния представител на насрещната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, изразяваща се в изготвяне на отговор на частната жалба, в размер на 300,00 лв. съгласно чл. 9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.