Определение № 3371 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2421/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мегахим“ АД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Д. Р., срещу решение № 107/28.08.2024г. по в.т.д. № 146/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 50/ 07.05.2024г. по т.д. № 174/ 2022г. на ОС - Русе, с което на основание чл. 710 ТЗ е постановено обявяване в несъстоятелност на длъжника „А. К.“ ООД, добавяне към фирмата на търговеца израза „в несъстоятелност“, постановено е прекратяване дейността на предприятието на длъжника; обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; прекратяване правомощията на органите на длъжника и лишаване от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че макар за разлика от първоинстанционния съд, въззивният да е провел открито съдебно заседание по делото, то не е бил призован и не е участвал във въззивното производство кредиторът „Юробанк България“АД, присъединил се по молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ. Поддържа при условията на евентуалност и че решението е неправилно, тъй като било потвърдено недопустимо решение на окръжния съд, постановено без да е проведено открито съдебно заседание. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, обезсилването му и връщането му за разглеждане от друг състав на АС, за да бъде осигурено участието на кредитора „Юробанк България“ АД, а при евентуалност, отмяната му, обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на ОС – Русе със задължителни указания за провеждане на открито съдебно заседание. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК – вероятна недопустимост, като не е поставил изрично формулиран въпрос, но твърди действия на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в реш. №789/15.12.2005г. по гр.д. №427/2005г., 1 т.о., опр. № 705/16.12.2009г. по ч.гр.д. № 644/2009г. на 1 г.о., реш. №157/29.11.2010г. по т.д. №262/2010г. на 1 т.о., опр. №81/10.02.2016г. по т.д.№3630/2015г.,1 т.о. Жалбата е обявена в Търговския регистър на 08.10.2024г. и по същата не са постъпили отговори и възражения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения от ТЗ преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, АС – Велико Търново, сезиран с жалба от „Мегахим“ АД, и след провеждане на открито съдебно заседание на 21.08.2024г., за което са били призовани жалбоподателя, длъжника и синдика, е потвърдил обжалваното решение на ОС – Русе по чл. 710 ТЗ. Счел е, че не се твърди същото да е неправилно по същество, а доводът за соченото процесуално нарушение, изразяващо се в постановяването му, без да е проведено открито съдебно заседание, е неоснователен. Апелативният съд е споделил цитираната практика на ВКС, съгласно която съдът може да постанови решение по чл. 710 ТЗ и в закрито съдебно заседание, като това не прави актът му недопустим. Посочил е, че в този случай съдебният акт има значение само за администриране на производството по несъстоятелност, а призоваване на длъжника и кредиторите не е необходимо. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен – основание по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение е неоснователен. Съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Въззивното решение е недопустимо и когато съдът се е произнесъл при липса на подадена въззивна жалба или при подадена въззивна жалба, но в частта над обжалваемия интерес, както и по въззивна жалба, подадена след предвидения в закона преклузивен срок, респ. при оттеглена въззивна жалба. Твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение поради неучастие във въззивното производство на кредитора – „Юробанк България“ АД, не може да обуслови недопустимост на въззивното решение, тъй като не е налице задължително необходимо другарство и неучастието на един кредитор не води до недопустимост на решението. След приключване на първата фаза на производството по несъстоятелност, е ирелевантно дали кредиторът е бил молител в производството / първоначален или присъединен по реда на чл. 629, ал.4 ТЗ/, но независимо от това, неучастието на такъв кредитор, или друг кредитор с прието по смисъла на чл. 693 ТЗ вземане, в производството по въззивно обжалване на решение по чл. 710 ТЗ, не обуславя недопустимост на акта. За пълнота следва да се отбележи, че с така заявените доводи касаторът се позовава на чужди процесуални права – право на участие в производството на друго лице. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че твърденията на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение са неоснователни и не е налице основание за допускане до касационно обжалване на акта по чл. 280, ал.2, предл. 2 ГПК. Извън хипотезата на чл. 280, ал.2 ГПК, допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Непоставянето на конкретен правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване. Твърденията на касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, че неучастието в производството на присъединения кредитор било драстично нарушение на процесуалните правила, и като последица постановения акт следвало да бъде обезсилен, тъй като такава била трайната практика на ВКС, не могат да се приемат за формулиран конкретен процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика на ВКС, т.е. надлежно формулирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но не може да формулиран служебно от касационната инстанция, с оглед спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6 ГПК. Посочените от касатора актове на ВКС, с които се сочи противоречие, са във връзка с постановяване на неприсъствени решения и са неотносима казуистична практика. Предвид липсата на поставен въпрос, не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изхода на спора на касатора не се следват разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение