Определение № 343 от 11.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4611/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. И. Ю., А. Ф. О., Х. Ш. О. и С. С. О. от [населено място] срещу решение №583 от 26.03..2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3288/2012 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 20.02.2012 г. по гр.д. № 5872/200910 г. на СГС, ГК,13 с-в в осъдителната част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу Б. на българските автомобилни застрахователи -София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Ф. С. О. за разликите над 20 000 до 80 000 лева за първата, над 10 000 до 80 000 лева-за втория и за 45 000 лева –за третия и четвъртия ищец, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите до пълнопредявените размери от по 150 000 лева-за всеки ищец. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност -нарушен е чл.52 ЗЗД и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 19.09.2009 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е покрита от застрахавка „зелена карта” е причинена смъртта на Ф. С. О.. Ищците се явяват от кръга на лицата по т.2 раздел ІІІ на ППВС №4/61, които имат право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на починалия. При определяне на конкретния размер на обезщетението, съдът не е изложил самостоятелни съображения в мотивите, а е изразил съгласие с тези изложени от първоинстанционния съд. Отчел е направените след постановяване на първоинстанционното решение плащания в хода на процеса плащания, поради което е отменил първоинстанционното решение в осъдителната част до размера на извършените плащания и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на двете касаторите срещу Б. на българските автомобилни застрахователи -София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Ф. С. О. за разликите над 20 000 до 80 000 лева за първата, над 10 000 до 80 000 лева-за втория и за 45 000 лева –за третия и четвъртия ищец е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите до пълнопредявените размери от по 150 000 лева-за всеки ищец. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви въз основа на самостоятелна преценка на всички доказателства и доводи на страните и за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че по първия въпрос е налице противоречие на обжалвания акт с т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, а вторият е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 4/68 –т.11 и с множество решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните два въпроса отговарят на горните критерии и се явяват обуславящи изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато представляват ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС по въпросите на въззивното производство -частично запазило своето действие и при новия ГПК и с ППВС 4/68- за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касатите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК. С оглед изложеното, съдът