Определение № 26 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 157/2014 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 801 от 25.09.2013 год. по т.д.№ 1081/2013 год. на Благоевградския окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 348 от 29.01.2013 год. по гр.д.№ 1825/20120 год. на Благоевградския районен съд с което са били отхвърлени, като погасени по давност, предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.372 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за присъждане на превозно възнаграждение и обезщетение за забава. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: Спорът произтича от неизпълнение на Заявка-договор за автомобилен превоз на стоки по който и товародателят и превозвачът са търговци. Главният иск за превозно възнаграждение е за сумата 5520 лв ., а акцесорния за обезщетение за забава – общо за сумата 1968.21 лв. Сборът от двете претенции възлиза на 7488.21 лв.. Върховният касационен съд е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на обжалване, не създава висящност на спора пред ВКС. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответната страна не е поискала присъждането на разноски и не е представила доказателства за сторени такива. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.