Определение № 369 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 526/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. - Д., подадена чрез адв. Е. П., против въззивно решение № 549/07.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1280/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 73/21.01.2019 г. по гр. д. 2976/2018 г. на Районен съд - Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от С. С. Г. - Д. обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. А. И. й дължи сумата 6200 лв., представляваща главница по устен договор за заем от 30.07.2014 г. и сумата 2205,30 лв. - мораторна лихва за периода от 30.08.2014 г. до 27.02.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 28.02.2018 г. до изплащането й, за които е издадена заповед № 812/29.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1010/2018 г. на Районен съд - Стара Загора. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1. „Представлява ли основание да се откаже от съда наличието на твърдян от заемодателя заем в случаите, когато заемателят признава получаването на сума пари преведена по негова банкова сметка от заемодателя, но отрича получената от него сума да е на основание заем без да сочи и да е доказал друго основание на което да е получил взетата парична сума?”; 2. „Счита ли се за сключен договор за заем в момента, в който заемодателят предостави финансовите средства на заемателя предвид факта, че договорът за заем е реален договор?”; 3. „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила недопускането от страна на съда поискани още с исковата молба свидетели за установяване на причините, поради които ищецът е предоставил парична сума на ответника?” и 4. „Следва ли съдът да се произнесе и по иска, предявен в условията на евентуалност от страна на ищеца?”, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от насрещната страна К. А. И., чрез адв. И. И.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Старозагорският окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от С. С. Г. - Д. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. А. И. й дължи сумата 6200 лв., представляваща главница по устен договор за заем от 30.07.2014 г. и сумата 2205,30 лв. - мораторна лихва за периода от 30.08.2014 г. до 27.02.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 28.02.2018 г. до изплащането й, за които е издадена заповед № 812/29.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1010/2018 г. на Районен съд – Стара Загора, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Ищцата твърди, че на 30.07.2014 г. е предоставила на ответника - К. А. И. заем, като му е превела сумата от 6200 лв. от нейната банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД. При предоставянето на парите страните, не подписали договор. Ответникът поел ангажимент да върне заетата сума в 1-месечен срок, но не го сторил. Въззивният съд е приел за установено от представените писмени доказателства и експертизата по делото, че на 30.07.2014 г. ищцата е превела от банковата си сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД по сметка на ответника сума в размер на 6200 лв. Преди това, на 30.01.2014 г. тя е превела на ответника и сумата от 16 700 лв. Като е изследвал събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка съдът е достигнал до извода, че ищцата не е доказала твърдението си, че с ответника е в облигационни правоотношения по силата на договор за заем,поради което исковете й са неоснователни. Посочил е, че договорът за заем е и реален договор, при който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги върне. Този договор не предпоставя предходни правни отношения между заемателя и заемополучателя, за каквито в случая има данни с оглед на представеното по делото платежно нареждане от м. януари 2014 г. Получаването на заетата сума е елемент от фактическия състав на договора, но за да се докаже наличие на такъв договор и да се търсят целените с него правни последици, е необходимо и доказването на изявление на получателя, че получава сумата със задължение да я върне. Посочил е, че не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Може предаването да е свързано с погасяването на предходен дълг; да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и пр. Посочил е и, че при наличие на различни хипотези относно факта на плащането, не може от самия факт на предаване на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но не се разкрива поддържаната специална предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Въпросът е решен съобразно константната практика на ВКС,според която, ищецът по иск по чл. 240 ЗЗД следва да докаже пълно и главно наличието на заемното правоотношение между страните с всички съществени елементи на това правоотношение – размер на заетата сума, срок за връщане и т.н. Вторият въпрос е изцяло хипотетично и теоритично зададен и не може да се отнесе към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Третият и четвъртият въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска и са изцяло неотносими, тъй като ищцата, нито с исковата молба, нито по-късно до приключване на делото във въззивната инстанция не е поискала да й бъдат допуснати свидетели, не е предявила и евентуален иск за неоснователно обогатяване, по който съдът да е пропуснал да се произнесе. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.