Определение № 3288 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ПРБ и П. П. В. против решение № 1343/19.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 1181/2024 г. от 10-ти състав на САС. П. В. оспорва жалбата на ПРБ с писмен отговор. От ПРБ не е постъпил писмен отговор на жалбата на П. В.. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е счел за основателен иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ по отношение на претенцията за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева. Съдът е приел, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази, че ищецът е бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но и обстоятелството, че наказателното производство срещу него е приключило за период от 6 месеца. То не е продължило в съдебна фаза и срещу него не е внесен обвинителен акт в съда. Съдът е съобразил значителните репутационни вреди, които му е нанесло незаконната наказателна репресия като адвокат, известен в обществото. Било е накърнено доброто му име, довело до отлив на клиенти. Професията на адвокат предполага високи морални и етични качества, които, когато са накърнени неоснователно, водят до по-силни по интензитет негативни изживявания у такова лице, особено когато престъплението има връзка с професионалната му изява. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил продължителният период, в който ищецът е имал полицейска регистрация без за това да има предпоставки съгласно ЗМВР от 2006г./отм/. Това е незаконосъобразно нарушаване на правото му на лична неприкосновеност, свързана с иззетите му биометрични данни. Съдът, след съобразяване с ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като е извършил преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 10 000 лв. При определянето му съдът е съобразил икономическите условия в страната, а именно минималната работна заплата за 2014г., когато е настъпило основанието за ангажиране на отговорността на ответника. Тя е 340 лв. или съответно 29 минимални работни заплати за страната. Обезщетението е прието за съответно както на доказаните в процеса неимуществени вреди, но така също и на стандарта на живот в страна. В изложението на касационните основания и към двете касационни жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е съобразил качеството на адвокат на ищеца, като е определил едно значително завишено обезщетение за неимуществени вреди, предвид периода на наказателното производство / около 6 месеца/, за вредите от което се носят от ответника по делото, както и обстоятелството, че търпените вреди са за периода от преди 10 години, като в тази насока е съобразил обществено- икономическсите условия в страната. По останалите въпроси, касаещи приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът приема следното: По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание и обжалването не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС