Определение № 79 от 29.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 128/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр.първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на В. земеделска кооперация „ Х. Б. „ против определение № 713 / 13.11.2014 год. по ч.т.д. № 2905 / 2014 год. на ІІ т.о. на Върховен касационен съд, в частта в която е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 2147 / 15.08.2014 год. по гр.д.№ 809 / 2014 год. на Окръжен съд Бургас. Със същото е допълнено решение № І-90 от 30.06.2014 год. по гр.д. № 809/ 2014 год. на ОС Бургас, в частта му относно разноските, като В. „ Х. Б. „ е осъдена да възмезди такива на [фирма] ,понесени във въззивното производство.Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, обосновано с нормата на чл.248 ал.3 ГПК и предвид необжалваемостта на въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 ГПК, с оглед цената на иска и в качеството му на постановено по търговско дело.Жалбоподателят акцентира на формалното му деловодно завеждане като „ гражданско „, в който смисъл са били и „ легитимните му очаквания „ за касационна обжалваемост като за „гражданско дело„. Не се оспорва търговския характер на сделката, нито цената на иска, с оглед останалите предпоставки за приложимост на чл.280 ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Жалбата е неоснователна. Последователно и непротиворечиво в практиката на Върховен касационен съд „търговския характер на делото„,за обосноваване допустимост на касационното обжалване,с оглед законодателно предвидения праг за касационна обжалваемост по чл.280 ал.2 ГПК ,е обосноваван именно с предмета на спора,а не с формалното му квалифициране като „търговско” дело,в папка със съответна на това индивидуализация, още повече,че не всеки съд формира самостоятелни гражданска и търговска колегии,което обективно изключва и необходимостта от подобно разделение,предвидено за облекчаване деловодната дейност и без самостоятелно отношение към приложимия процесуален ред за произнасяне по спора, доколкото би бил различен / например в хипотеза на чл.365 ГПК / .В тази връзка, разбирането на страната,основано на разпоредбите на чл.104 вр. с чл.103 ГПК,че районните съдилища не могат изобщо да образуват търговски дела, е напълно несъстоятелно.Различието е единствено в приложимия ред за разглеждането на търговски спорове, подсъдни по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд – по реда на Глава ХХХІІ, респ. по общия съдопроизводствен ред - на подсъдните на районен съд ,какъвто е и настоящия спор. Легитимните очаквания на страната следва да изхождат от съдържанието на закона и задължителната практика по приложението му,а не от формални предпоставки,изключени от преценката за характеристиката на спора. По идентични на гореизложените съображения е вече постановено и определение по ч.т.д.№ 148 / 2015 год. на настоящия състав, с което е потвърдено прекратяването на производството по подадената от В. „ Х. Б. „ касационна жалба против въззивно решение по гр.д.№ 809 / 2014 год. на Окръжен съд Бургас, което като необжалваемо, влиза в сила веднага. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение