Определение № 194 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1858/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Б. Б., чрез адв. М. М., против определение № 221 от 15. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 90/2022 г. на ОС – Смолян, потвърждаващо определение № 131 от 24. 02. 2022 г. по гр. д. № 100/2022 г. на РС – Смолян, с което е прекратено, като недопустимо, производството по предявения от С. Б. Б. срещу В. Т. Л., при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 29 ЗЗД – за унищожаване, като извършено при измама, волеизявлението на С. Б. Б. за отказ от иска по чл. 108 ЗС, предявен от същия против В. Т. Л., предмет на гр. д. № 761/2014 г. на РС - Смолян, съдържащо се в разписка от 06. 01. 2021 г. и в молба вх. № 168/13. 01. 2022 г. Твърди се неправилност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на соченото от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, съобрази следното: Прекратеното дело има за предмет предявен от С. Б. Б. срещу В. Т. Л. иск с правно основание чл. 29 ЗЗД – за унищожаване волеизявлението на С. Б. Б. за отказ от иска по чл. 108 ЗС, предявен от същия против В. Т. Л., предмет на гр. д. № 761/2014 г. на РС - Смолян, съдържащо се в разписка от 06. 01. 2021 г. и в молба вх. № 168/13. 01. 2022 г. Твърди се в исковата молба, че при подписване на молбата за отказ от иска по чл. 233 ГПК и разписка за получени суми от 06. 01. 2021 г.,ищецът бил въведен умишлено в заблуждение от адвокат Т. Д. (пълномощник на В. Т. Л., ответник по иска по чл. 108 ЗС, предявен от С. Б. Б., предмет на прекратеното гр. д. № 761/2014 г. на РС – Смолян) и сестра й Е. Д., че подписва отказ от изпълнителни дела за съдебни разноски и разписки за получени суми, представляващи съдебни разноски, присъдени му по приключили в полза на С. Б. Б. искови производства по предявени от С. Б. Б. против лицата А., К., К., Т. Дишлиеви искове, предмет на гр. д. № 545/2009 г. и гр. д. № 1157/2015 г. на РС – Смолян. В. Л. е приобретател на имот от ответниците по гр. д. № 545/2009 г. и гр. д. № 1157/2015 г. на РС – Смолян и ответник по иска, предмет на гр. д. № 761/2014 г. на РС – Смолян. Посочено е от ищеца, че от съдържанието на разписката е видно, че същата урежда отношения между С. Б. Б., от една страна, и А. Д., Т. А. Д., К. А. Д. и К. В. Д. във връзка със сумата 1932, 71 лв., съдебни разноски, присъдени му по гр. д. № 1157/2015 г-. на РС – Смолян, в. гр. д. № 2/2018 г. на ОС – Смолян и гр. д. № 619/2020 г. на ВКС, 1 г.о., но не и между С. Б. Б. и В. Т. Л.. Името на последния въобще не се споменава в разписката и ищецът въобще не е предполагал, че с разписката се отказва и от иска срещу В. Л.. Адвокат Д. е използвала некомпетентността на частния жалбоподател С. Б. и племенниците му и съзнателно в документ, нямащ връзка с предмета на гр. д. № 761/2014 г. и неуказващ никаква връзка с този предмет, е включила и израза „желая прекратяване на гр. д. № 761/2014 г.“. Адвокат Т. Д. изпратила по пощата молбата за отказ от иск и разписката по гр. д. № 761/2014 г., по което не е страна, нито е пълномощник на ищеца, от чието име е изявлението, а е пълномощник на ответника. По същия начин било процедирано и по отношение на другите двама ищци по гр. д. № 761/2014 г., племенници на ищеца С. Б. Б. – А. К. Б. и Х. К. Б.. Твърди се, че С. Б. разбрал, че подписаните от него разписка и молба съдържат изявление за отказ от иска, предявен от него срещу В. Л., едва на 26. 01. 2022 г., като са изложени обстоятелства около узнаването на датата. Иска се да бъде установена недействителността на направения от С. Б. отказ от иска. По делото е установено, че С. Б. Б., А. К. Б. и Х. К. Б. са подали частна жалба срещу постановеното по гр. д. № 761/2014 г. на РС – Смолян, на основание чл. 233 ГПК, прекратително определение. По частните им жалби било образувано ч. гр. д. № 81/2022 г. на ОС – Смолян. Частните жалби на А. Б. и Х. Б. били уважени. Прието е, че двамата не са действали със съзнанието, че правят отказ от предявените от тях искове срещу В. Т. Л. и техните изявления за отказ от иска не са валидни, както и че молбите за отказ от иска са изпратени по делото от тяхно име от лице без представителна власт – адв. Д. е била пълномощник на ответника по делото, а не на ищците. В отменените части делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете на А. и Х. К. Б.. Частната жалба на С. Б. срещу прекратителното определение по чл. 233 ГПК била оставена без разглеждане, като просрочена. При тези данни, за да потвърди прекратителното определение на районния съд по иска по чл. 29 ЗЗД, въззивният съд е приел, че предвидената в закона защита на ищеца С. Б. срещу определението по чл. 233 ГПК, с което е прекратено производството по гр. д. № 761/2014 г. на РС – Смолян в частта по предявения от С. Б. срещу В. Л. иск за собственост, е чрез обжалване на прекратителното определение. Частната му жалба, подадена срещу последното, е оставена без разглеждане като просрочена, което преклудира възможността недействителността на отказа от иска да бъде заявена по исков ред. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по въпроса, касаещ задължението на съда да обсъди всички факти, посочени от страните, които са от значение при решаване на правния спор. Същият е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС – решение № 8 от 19. 01. 2018 г. по т.д. № 2435/2016 г. на ВКС, 2 т.о. Въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства, от които ищецът извежда правния си интерес от иска п о чл. 29 ЗЗД. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Защитата срещу прекратителните определения по чл. 233 ГПК е чрез обжалването им с частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а след влизането им в сила и при наличие на предпоставките за това – чрез отмяната им по реда на чл. 303-309 ГПК (ТР № № 7/31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, точка 6) За да породи действието си, едностранното волеизявление на ищеца за отказ от иска по чл. 233 ГПК следва да е действително. Когато този отказ е опорочен, поради грешка, измама или престъпно действие, е допустимо недействителността на волеизявлението за отказ, съответно престъпното действие, да се установят с влязло в сила решение или присъда и да се иска отмяна по реда на чл. 303 ГПК на постановеното на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска, прекратително определение. В този смисъл е определение № 652 от 1. 12. 2015 г. по ч. гр. д. № 5364/2015 г. на ВКС, 3 г.о., цитираните в последното определения и решение на ВКС, определение № 372 от 5. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 2475/2020 г. на ВКС, 3 г.о. и др. Съдебното решение, постановено по друго дело, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато неговият предмет има преюдициално значение за решаването на спора и силата му на пресъдено нещо следва да бъде зачетена. В този смисъл е правната теория („Българско гражданско процесуално право“, Ж. С., десето издание, стр. 718) и практиката на ВКС (решение № 168 от 02. 02. 2015 г. по гр. д. № 5962/2014 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 292 от 6. 10. 2016 г. по гр.д. № 3831/2016 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 33 от 19. 05. 2022 г. по гр. д. № 4330/2021 г. на ВКС, 3 г.о., ППВС № 2/1977 г., т. 3 и др.) В случая, изводът на въззивния съд, че възможността за предявяване на иска по чл. 29 ЗЗД, за унищожаване на волеизявлението на ищеца по чл. 233 ГПК за отказ от иска е преклудирана, тъй като единствената възможна защита срещу прекратителното определение е била чрез обжалването му и въвеждане в частното производство на довод за недействителност на отказа по чл. 233 ГПК, е неправилен. Същият е несъобразен с разпоредбите на чл. 303-309 ГПК и задължителните указания по прилагането им, дадени с ТР № № 7/31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, точка 6, както и с твърдението на ищеца за наличие на интерес от иска по чл. 29 ЗЗД, тъй като е разбрал след изтичане на срока за обжалване на прекратителното определение по чл. 233 ГПК, че в резултат на умишленото му въвеждане в заблуждение е подписал документи, съдържащи изявление по чл. 233 ГПК. Като незаконосъобразно, прекратителното определение следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действие по иска по чл. 29 ЗЗД. Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото производство, ще следва да се реши с приключващия производството по делото съдебен акт, в зависимост от изхода му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение