Определение № 725 от 08.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5295/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на М. Д. А. и С. И. А. срещу въззивно определение № 1980 от 08.07.2014г по ч.гр.дело № 1560/2014г на Варненски окръжен съд ,с което е потвърдено определение № 2654 от 23.05.2014 на Варненски районен съд за връщане на искова молба и прекратяване на производството поради неизпълнение на указания по отстраняване на нередевности ,включително в рамките на продължения от съда срок за това Жалбоподателите поддържан в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК, поради разрешаване на въпроса следва ли съдът да съобщи на страната продължаването на срока по чл.63 ал.2 ГПК ,съгласно чл.7 ал.2 ГПК и чл. 8 ал.3 ГПК, в противоречие с практиката на ВКС ,респ. въпросът е решаван противоречиво, или ще допринесе за правилното тълкуване на чл. 7 ГПК и чл. 8 ГПК, които норми са неясни Позовават се на определение №6/2013г по гр.д № 873/2012г на Хасковски ОС Постъпил е отговор от К. М. К. ,посочен във върнатата искова молба ответник ,на който въззивната инстанция е връчила препис от касационната жаллба. Оспорват се посочените основание по чл. 280 ал.1 ГПК, изтъква се задължителната практика на ВКС по въпроса, изразена в редица постановени определения по чл. 274 ал.3 ГПК Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като на поставения правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК е даден отговор в практиката на ВКС, с което обжалваното разрешение е съобразено и въззивният съд е изтъкнал част от тази практика, а именно опр. №692 от 2013 по ч. гр.д № 6631/2013г и опр. № 739 от 2013г по ч гр.д № 2999/2012г. В в чл.63 ал.2 ГПК законодателно се определя от кога започва да тече продължението на срока,затова и по отношение на поискалата удължаване страна съдът не дължи съобщаване в тази връзка, дали искането е удовлетворено и с колко е продължен срока ,а страната следи за определените срокове с оглед на интересите си. Касаторите неоснователно се позовават на практика на въззивни съдилища ( определение №6/2013г по гр.д № 873/2012г на ОС Хасково) при положение че въпросът е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС, а и изведените от мотивите на това определение тълкувания не подкрепят тезата, която поддържат. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.