Определение № 60817 от 24.11.2021 г. на ВКС по д. № 1959/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. П. и С. П. срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №576/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Х. П. срещу касаторите иск по чл.87, ал.3 ЗЗД – развален е договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, скл. с нот. акт №29/30.03.2015 г., н.д. №29/15 г. на посочения нотариус, с който ищецът прехвърлил на ответниците описания в акта недвижим имот, срещу поетото от тях задължение да гледат и издържат сестрата на ищеца Л. П., докато е жива, като й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила дотогава, при запазено пожизнено право на ползване на ищеца върху имота. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намират, че правният въпрос: Допустима ли е трансформация на гледане и издръжка при неоказване съдействие от кредитора? - е разрешен в противоречие с р. по гр.д. №642/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. В тази връзка поставят и въпроса: За невъзможносттта за изпълнение от страна на длъжника и виновното поведение на кредитора, решен в противоречие с цитираното решение, както и с р. по гр.д. №1313/09 г. на ВКС, четвърто г.о. По правния въпрос: По договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка възможно ли е заместване на приобретателя – длъжник с трето лице? - въззивното решение според касаторите противоречи на р. по гр.д. №1313/09 г. на ВКС, четвърто г.о. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че ответниците / сега касатори/ не са изпълнявали лично или чрез трети лица своите задължения по договора. Гледането и издръжката са комплекс от дейности, с които се изпълнява поетото по алеаторния договор задължение. Обемът на грижите зависи от особеностите и състоянието на индивида, за когото се полагат. Задължените лица следва да престират – лично или чрез трети лица, такива грижи, че прехвърлителят / респ. ползващото се от договора лице/ да бъде задоволен изцяло при воден нормален начин на живот; грижите, както и издръжката следва да съответстват на потребностите на кредитора. По делото е установено, че сестрата на ищеца, в чиято полза е сключен договора, Л. П., род. през 1935 г., страда от параноидна шизофрения и е с ампутиран десен крак и прекаран инсулт. Необходими са й постоянни грижа и обслужване. Не се установява ответниците да са й подсигурили такива нито лично, нито чрез трети лица – техните син и снаха, които заживели в имота след сключване на договора. Синът и снахата на ответниците плащали на жена, която е полагала грижи за Л. П., за около 8 месеца през 2018 г., след което разходите по обгрижването на П. поел ищецът, забранявайки на наетите да се грижат за сестра му лица да приемат плащане от сина и снахата на ответниците; последните, макар да живели в един двор с Л. П., влизали епизодично при нея, без да полагат грижа, вкл. за осигуряването на храна, лекарства и медицинска помощ. Поради установеното продължително и значително за интереса на кредитора неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, процесният договор е развален на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: По първите два въпроса не се установява противоречие на изводите на въззивния съд със сочената практика на ВКС. По делото е установено, че от сключване на договора през 2015 г. до 2018 г., когато ищецът отказал да приема предложените от сина и снахата на ответниците плащания за обслужването на ползващата се от договора негова сестра, грижи не са полагани в необходимия й обем или договорът не е изпълняван от ответниците лично или чрез посочените трети лица – син и снаха. Няма данни след отказа на ищеца да приеме пари за полаганата от наети лица грижа за сестра му, ответниците да са продължили да престират парични средства, както е указано в цитираното от касаторите р. по гр.д. №642/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. В решението е прието, че при отказ да се приема натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Във второто цитирано от касаторите р. на ВКС – по гр.д. №1313/09 г. на четвърто г.о., е прието, че „ кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер на издръжка и грижи)”, както е в случая. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и по третия въпрос: въззивният съд не е отрекъл възможността договорът да се изпълнява и чрез трети лица, но въз основа на доказателствата по делото е приел, че не е изпълняван точно и пълно от посочените трети лица – син и снаха на ответниците в периода от сключването му до 2018 г., когато ищецът е приемал изпълнението чрез тях. По наведените в изложението към жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение ВКС не се произнася в това производство – В ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. Сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не се установяват, поради което ВКС на РБ, трето г.о.