Определение № 685 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Т. С. С., Н. Й. Л., Д. К. Л. и Г. К. Л., които са ищци в производството. Касаторите оспорват решението на въззивния Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на първоинстанционния СГС, с което са отхвърлени исковете им срещу И. М. Т. и Р. Я. Л. по чл. 26, ал.1, пр.1 вр.с чл. 152, вр.с чл. 209 ЗЗД за обявяване на нищожността на договор за покупко- продажба от 10.03.2004г. (нот.акт №.., том.., рег.№ .., дело ...г.) за 5/12ид.ч. от дворното място и 5/6 ид.ч. от сградата, находящи се в [населено място], район В., [улица]. Според касаторите съдът необосновано е приел, че липсва уговорка за обратно изкупуване, както и че липсва уговорка за обезпечаване на парично задължение извън предвидения в закона ред. В изложението към касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд противоречи на следната практика на ВКС: тълкувателно решение по т.д. 3/16г. на ОСГТК, според което решението по частичния иск преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника; решение №23/10г. на ІІІ ГО относно обратното писмо и доказването му със свидетелски показания; решение №135/18г. на ІІІ ГО за липсата на житейска логика за купуване на жилище на занижена цена и което не е посещавано от купувача; решение №1189/08г. на ІІІ ГО относно формата на уговорката за изкупуване. Подържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Съдът констатира, че в изложението към жалбата не е формулиран правен въпрос, а такъв се съдържа към касационната жалба, а именно- дали се ползва със СПН решението по частичен иск относно правопораждащите факти на спорното право. В срока за отговор третото лице помагач на страната на ответниците Х. Х. е възразил, че касаторите не са поставили правен въпрос, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо касаторите да са формулирали правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл, но в противорчеие с практиката на ВКС. Съгласно т.р. №1/10г. на ОСГТК правният въпрос е въпрос по тълкуване на правна норма, по който въззивният съд се е произнесъл и това тълкуване е от значение за изхода на делото. Това е общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК и съдът не може сам да извежда въпроса поради диспозитивното начало в процеса, а може само да го уточнява или конкретизира. В случая въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 152 ЗЗД във връзка с чл. 209 ЗЗД, предявени от ищците за това, че наследодателите им К. Л. и Г. Л. са продали на И. Т. процесните идеални части от жилището, заедно с дворното място от процесния имот, но според ищците тази продажба обезпечавала договор за заем. За да отхвърли исковете, САС е решил, че липсва една от предпоставките на иска, а именно, че не е установено заемно правоотношение между ищеца и ответника, и такова не се установява нито от съдебното решение от 27.04.2010г., постановено по гр.д. 16471/08г. на СРС 34 състав, нито от показанията на св. Д., нито от представения по делото договор за заместване в дълг и новация, нито от предварителния договор за покупко- продажба. Достоверна дата на представените частни документи не била доказана, и към момента на продажбата на процесния недвижим имот К. Л. не е имал задължение към ответника. Освен това не била доказана уговорката, че продаденият имот ще служи за обезпечение при невръщане на заета сума, а всяка последваща уговорка за обратно изкупуване, каквото било значението на предварителния договор, е извън обхвата на чл. 209 ЗЗД. Видно е, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото касаторите не са формулирали правен въпрос, съгласно изискванията на закона, разяснени с т.р. №1/2010г. и освен това практиката на ВКС относно обратното писмо, формата на уговорката за обратно изкупуване и покупката на занижена цена, е неотносима към предмета на спора, както и САС не се е произнесъл по такива въпроси, които да са обусловили решението му. Единственият поставен въпрос относно частичният иск и формираната СПН не е обуславящ. По него въззивният съд не се е произнесъл, откъдето не може да се извърши преценка за противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение по т.д. 3/16г. на ОСГТК. Освен това в случая правният режим на частичния иск не се прилага, защото покупко- продажбата от 10.03.2004г. обхваща в себе си три сделки, а именно всеки от продавачите Т. С., К. Л. и Г. Л. е продал притежаваните от него права на собственост върху идеални части от имота. Оттук следва, че за всяка от тези сделки отделно следва да се проверява действителността, както и че обявената нищожност на сделката, осъществена от Т. С. със съдебното решение от 27.04.2010г., постановено по гр.д. 16471/08г. на СРС 34 състав относно продадените и притежавани от нея към деня на сделката идеални части е без значение за преценка действителността на сделките, осъществени по същото време от К. Л. и Г. Л.. Доколкото въззивният съд е отхвърлил исковете заради недоказаност на заемно правоотношение и на уговорка за обезпечение на договор за заем, поради това, че предварителният договор и договорът за встъпване в дълг не са с достоверна дата, а показанията на св. Д. не били достатъчни за главно доказване на този факт, а принципно достоверната дата на частните документи, както и установяването на заемно правоотношение са факти, които следва да се докажат от ищците при условията на пълно и главно доказване, то не се открива формално- логическо противоречие между обсъдените доказателства и направения фактически извод. Оттук следва, че липсва и предпоставката за допускане на касационно обжалване поради вероятна неправилност на акта по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: