Определение № 1905 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.187/15.01.26 по г.д.№.999/25 на ВКС, ІV ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Б. И. срещу въззивно решение №.195/2.12.24 по г.д.№.412/24 на АС Варна в частта му за отхвърляне на предявените срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на разликата над присъдените 180лв. до претендираните 3000лв., представляващи обезщетения за претърпени имуществени вреди. Постъпила е частна жалба от М. Б. И., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. с равностойност в евро 2 556,46 евро по граждански дела - като при искове, предявени в условията на обективно и субективно съединяване, меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и общо 3 000лв. обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи за платени: 680лв адвокатски хонорар, 1040лв. храна, лекарства и телефонни разговори, копие на досъдебното дело, куриерски услуги от [населено място] до Сливенския затвор при престоя на ищцата в затвора, Първо РПУ [населено място], следствения арест на Бургаския затвор, затвора в [населено място], и обратно, 80лв. пътни до [населено място], за връщане на личната карта от затвора и до Главно управление на затворите [населено място], 1200лв. лекарства и лечение след излизането й от затвора. Въззивното решение в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди безспорно, с оглед предявения размер, подлежи на касационно обжалване – без това, обаче, да води до възможност за касационен преглед на решението в частта по претенциите за имуществени вреди. Всяка от тях е с размер под минимума от 5000лв. – поради което и те очевидно не попадат сред визираните по-горе случаи, в които е допустим касационен контрол. При това положение подадената касационна жалба, с която се иска касационен преглед на спора по претенциите за имуществени вреди, е недопустима. Като я е оставил без разглеждане, тричленният състав на ВКС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,