Определение № 173 от 09.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 37/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Д. Д. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу определение №804от 03.06.2011 г. по ч.гр.дело №384/2011г. на Плевенски ОС, В ЧАСТТА, с която се отменя определението РС-Плевен в частта, с която се прекратява производството по иска на С. Х. Иванова като [фирма]-гр.С. срещу този жалбоподател както и по втора частна касационна жалба от страна на ищцата С. Х. Иванова като [фирма]-гр.С. срещу същото определение В ЧАСТТА, с която се потвърждава първоинстанционното за прекратяване на производството по иска на последната срещу отвегницата С. Славчева Д. като [фирма]-гр.П. за сумата от 8000 лева –стойност на движими вещи: помпи, филтри шибъри и поставки за котли, чиято стойност ищецът е заплатил на ответника чрез извършеното съдебно прихващане по предходното дело. Частните жалбоподатели навеждатви оплакване за неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба на Б. Д. Д. от [населено място] е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Това е така, доколкото процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение В ЧАСТТА, с която се отменя определението РС-Плевен в частта, с която се прекратява производството по иска на С. Х. Иванова като [фирма]-гр.С. срещу този жалбоподател и делото се връща за продължаване на процесуалните действия по иска срещу него не попада в нито една от горецитираните категории определения подлежащи на самостоятелен контрол чрез частно касационно обжалване, с оглед на което в тази част определението не подлежи на такова и същата следва да се остави без разглеждане като недопустима. Частната касационна жалба от страна на ищцата С. Х. Иванова като [фирма]-гр.С. срещу същото определение В ЧАСТТА, с която се потвърждава първоинстанционното за прекратяване на производството по иска, предявен от жалбоподателката за сумата от 8 000 лева срещу ответницата С. Славчева Д. като [фирма]-гр.П. е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е постъпила в ОС-Плевен на 01.08.2011г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева, което се отнася и за съответните определения, съгласно чл. 274 ал.4 във връзка с чл.280 ал.2 от ГПК. При това положение и при цена на иска 8000 лева и с оглед това, че спорът е между търговци и има за предмет последици от прекратяването на търговска сделка, т.е. спорът е търговски / аргумент от чл. 365 ал.1, т.1 от ГПК/, то частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение