Определение № 277 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3092/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Х. М., подадена чрез адв. Й.Д., против въззивно решение № 260041/18.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 633/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260283/23.10.2020 г. по гр. д. № 2799/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е прогласена нищожността, поради липса на основание, на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 140, том I, рег. № 3357, дело № 140 от 2019 г. на нотариус А. П. – помощник - нотариус по заместване при нотариус С. П., с район на действие Районен съд - Пловдив и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че атакуваното решение е постановено в противоречие с решение № 148/12.02.1991 г. на ВКС, I г.о. постановено по гр.д. № 1448/90 г., решение № 384/ 10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1190/2009 г., решение № 569/08.03.2011 г. на ВКС, решение № 420/ 11.01.2012 г. на ВКС, IIІ г.о. по гр.д. № 99/2011 г. и други без да формулира конкретен въпрос. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация А. М. К., подаден чрез адв. М. Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение № 260283/23.10.2020 г. по гр. д. № 2799/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е прогласена нищожността, поради липса на основание, на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 140, том I, рег. № 3357, дело № 140 от 2019 г. на нотариус А. П. – помощник - нотариус по заместване при нотариус С. П., с район на действие Районен съд - Пловдив, с който М. Д. К., действащ чрез пълномощника си Д. Х. М., продава на Д. Х. М. собствения си, придобит по наследство и по завещание от И. П. М., недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД 18-48-/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „С.“, [улица], ет. 1, ап. 2, находящ се в сграда едно, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, със застроена площ от 56,82 кв. м., ведно с прилежащите части: изба № 2 с площ от 3,90 кв. м., както и 4,403% идеални части от общите части на сградата и същите части от правото на строеж върху мястото срещу задължението на Д. Х. М. да издържа и гледа М. Д. К. в бъдеще, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот, като продавачът си запазва вещното право на ползване върху продавания имот, пожизнено и безвъзмездно. От изповядването на сделката до смъртта на прехвърлителя на 29.08.2019 г. е изминал съвсем кратък период от време – 21 дни. Прието е, че физическото състояние на прехвърлителя М. Д. К. към момента на сключване на сделката – 07.08.2019 г., с оглед значителното влошаване на заболяването му сърдечна и дихателна недостатъчност в краен трети стадий на развитие и напредналата му възраст от 84 години, е предполагало скорошната му смърт. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства заключения на СМЕ и свидетелските показания е установено, че заболяването на прехвърлителя не се е поддавало на лечение и е било необратимо, като още месеци преди сделката здравословното му състояние е започнало постепенно да се влошава. Значително влошаване е настъпило около един месец преди сделката или към края на юни-началото на юли 2019 г., когато М. Д. К. е спрял да излиза от вкъщи, след което е настъпило драстично влошаване на здравословното състояние само 13 дни след сделката, към 20 - 21.08.2019 г., израз на което е бил пълният отказ от храна, последвано от прием в болница на 24.08.2019 г. в тежко състояние и смъртта му на 29.08.2019 г. Хроничното сърдечно-съдово заболяване, от което е страдал М. Д. К., е имало видими симптоми – задух при незначително физическо натоварване, отоци, цианоза по видимите лигавици.Освен това месеци преди сключване на сделката здравословното му състояние постепенно се е влошавало,а значително влошаване е настъпило още към края на юни - началото на юли 2019 г., когато М. Д. К. е спрял да излиза от дома си. От показанията на свидетеля М. е установено, че ответницата е знаела за претърпяната сърдечна операция от М. Д. К., като през цялото време е била непрекъснато с него и е полагала грижи. Ето защо, към релевантния момент – 07.08.2019 г., ответницата е могла и е следвало да съзнава непосредствената близка смърт след сключване на договора на прехвърлителя. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/.В представеното в изпълнение на указанията на администриращия съд изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е преповторила съжденията и оплакванията от касационната жалба за нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение, които представляват оплакване за неправилност, което не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. Твърди, че не е могла да предвиди, колко време ще живее прехвърлителя и ежедневно до настъпване на смъртта му се е грижила за него. Наведени са доводи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която единствено наличието на болест у прехвърлителя към момента на сключване на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е основание да се приеме, че липсва основание за сключването му, но не е формулиран правен въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК съдържание. Такъв не е формулиран и във връзка с твърдението, че съдът не е съобразил доказателствата по делото и е направил произволни изводи. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При изпълнение на своите правомощия по селекция на касационните жалби, ВКС може единствено да уточни поставения въпрос, но не и да извлича такъв от изложеното от касатора, тъй като по този начин би бил нарушен принципа на състезателното начало, а и волята на жалбоподателя относно съдържанието на въпроса може да е друга. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката следва да заплати действително направените разноски в касационното производство от ответника по касация за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 /три хиляди/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.