Определение № 39 от 09.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2739/2017 г.

Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. С определение №1190/20.12.2017 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на IV г.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №999/02.5.2017 г. по гр.д.№2456/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., I-ви състав. Със същото определение касационният жалбоподател – Прокуратура на Република България, е осъдена да заплати на ответника по касация К. Г. С. деловодни разноски за касационното производство/ възнаграждение за адвокат/ в размер на 950 лева. С молба, вх.№197/09.01.2018 г., Прокуратурата Република България е поискала изменение на присъдените разноски като се позовава на тяхната прекомерност и твърди, че защитата на ответника по касация е изготвила и подала само отговор на касационната жалба. Позовава се на разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор на касационна жалба без процесуално представителство. Ответникът по молбата К. Г. С., посредством процесуалния си представител – адв.Г., е депозирал отговор на молбата по чл.248 ГПК, като се позовава на преклузия, поради липса на възражение от страна на касационния жалбоподател спрямо отговора на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по молбата намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на горепосоченото определение. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Производството по главаXXII ГПК се е развило и приключило във фазата по допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Единственият въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който касационният жалбоподател е поставил е по приложението на чл.52 ЗЗД и във връзка с който въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Действително съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.7.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 705 лева. Не е налице твърдяното в молбата, че пълномощното на адвоката, представляващ ответника по касация е без процесуално представителство, тъй като от представения договор за правна помощ и съдействие от 05.6.2017 г. се установява, че същият визира и представителство пред ВКС, като такова се съдържа и в представеното по делото пълномощно. Недопускането на въззивното решение до касационно обжалване не може да се тълкува във вреда на ответника по касация, в смисъл, че е налице хипотезата на чл.9 от посочената наредба. При определен от наредбата минимален размер от 705 лева на адвокатското възнаграждение по настоящото дело, договорените 950 лева не се явяват прекомерни по смисъла на чл.248 ГПК в контекста на чл.1 от Наредбата. Неоснователен е доводът на ответника по молбата, че искането на молителя е преклудирано, тъй като процесуалният закон не предвижда изпращане на отговора на касационната жалба на касационния жалбоподател и при недопускане на въззивното решение до касационно обжалване той се осведомява за направените от ответника по касация разноски след приключване на производството по чл.288 ГПК. Единственото задължение на касационния жалбоподател, когато касационното производство приключва във фазата по допускане досежно оспорване разноските на ответника е да спази срока по чл.248, ал.1, предложение второ ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.1, предложение второ ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,