Определение № 721 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 348 от 14.03.2022г. по гр.д. № 2860/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 263677 от 04.06.2021г. по гр.д. № 17267/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на Ц. В. Г. срещу В. П. В., П. В. В. и А. Д. В. за разликата над 20 000лв. до 25 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вместо което са осъдени В. П. В., П. В. В. и А. Д. В. да заплатят солидарно на Ц. В. Г. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв., разликата над присъдените 20 000лв. до 25 000лв., ведно със законната лихва от 28.12.2015г. до окончателното плащане, на основание чл. 45 и чл. 48 ЗЗД. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част - за уважаването на иска за 20 000лв. и отхвърлянето му над 25 000лв. до обжалвания размер от 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и за уважаването на претенцията за имуществени вреди в предявения размер от 5 816лв. Касационната жалба е подадена от ответниците по исковете А. Д. В., П. В. В. и В. П. В.. Твърди се, че липсва основание за ангажиране на отговорността на А. Д. В. и П. В. В. по чл. 48 ЗЗД, тъй като при предявяването на исковата претенция делинквентът В. В. е пълнолетен. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, като е формулиран правния въпрос: може ли въззивният съд при своята самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал по делото да прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, без да съставя мотиви, в които да посочи всички искания, възражения на страните, да направи преценка на целия доказателствен материал; може ли да съставя привидни мотиви и да се произнася по искане, което не е направено и представлява ли всичко това съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Ц. В. Г. в писмения си отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационен контрол. Претендира разноски в полза на пълномощника, който извършва безплатна адвокатска помощ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение е приел, че по НОХД № 5009/2014 г. на СРС е постигнато споразумение, по силата на което В. П. В., тогава на 15год., е признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за това, че на 05.01.2014г., в близост до МОЛ „Парадайс”, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на Ц. В. Г., следствие на което му избил първи и втори горни зъби от дясно, като по този начин е причинил на Г. средна телесна повреда, изразяваща се в избити два горни зъба, без които се затруднява дъвченето и говоренето; наложено му е наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок. За безспорно е приел, че в следствие на удара ищецът е получил и липсващ алвеоларен ръб на горната челюст в същата област, установено от медицинската документация по повод първичния преглед. Установил е, че и пострадалият и делинквентът към момента на инцидента са били непълнолетни. Относно развитите оплаквания от ответниците за недопустимост на обжалвания акт, поради включване в обема на неимуществените вреди на болки и страдания от увреждания, незаявени с исковата молба, а именно „разкъсноконтузна рана на долната устна вдясно, контузия и подкожно кръвонасядане на главата в ляво“, е приел, че те не обуславят нито недопустимост, нито до неправилност на съдебния акт. Касае се за прецизиране на получените увреждания, за които ищецът в исковата молба е посочил най-общо, че са в областта на челюстта. Според съда е нормално е да се акцентира на най-тежките увреждания, а именно избиването на двата зъба, което неминуемо включва увреждания на устната и съседни лицеви повърхности. Споделил е извода на първостепенния съд, че в обема на търпените болки и страдания се включват и тези от разкъсноконтузната рана на долната устна вдясно, контузия и подкожно кръвонасядане на главата в ляво. Възражението на ответниците по иска за липса на основание за ангажиране отговорността на родителите по чл. 48 ЗЗД въззивният съд е намерил за неоснователно и е препратил към мотивите на първата инстанция в тази насока. Намерил е за ирелевантно, че към момента на предявяване на иска делинкветът е пълнолетен; от значение за отговорността на родителите е, че към момента на извършване на деянието синът им е бил непълнолетен. По отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е ценил следните обстоятелства: Според медицинската експертиза на вещото лице д-р Д., лицево-челюстен хирург, вследствие на удара ищецът е получил избиване на два броя зъби, разкъсно-контузна рана в долната устна в дясно, контузия и подкожно кръвонасядане в областта на главата в ляво. Лечението в УМБАЛСМ „Пирогов” е включвало първична хирургична обработка на нараняванията на лицето - шев на раната на устата и назначено антибиотично лечение и разтвори за плакнене на уста. Извършено е и лечение за временно заместване на зъбите от ортодонт, видно от фактура от доц. Й. от 27.04.2016г. на стойност 660лв. Последващото късно лечение на избитите зъби се е изразявало в поставяне на изкуствена кост и мембрана, видно от фактура от „Мултидент груп” от 08.03.2016г. на стойност 685лв., чиято цел е била да я задържи, с цел увеличаване обема на костта за последващо имплантологично лечение на липсващите зъби. Последвало е и такова лечение видно от фактура на д-р П. от 08.11.2018г. на стойност 4 360лв., с което действие е постигната рехабилитация и възстановяване на захапката и на липсващите зъби. От момента на избиването на зъбите до момента на дефинитивното им възстановяване с импланти ищецът е имал затруднение в храненето и говора, както и на премолбидната естетика. От момента на травмата до зарастване на раните, което става за период от 10-15 дни, ищецът е изпитвал болки и страдания. Към момента на прегледа - 25.01.2021г. той е с възстановени зъбно-челюстни взаимоотношения, липсват отклонения в захапката, възстановени са храненето и говора, лицето е със задоволителна естетика. Посочено е, че при правилна експлоатация на зъбите и имплантите и при нормални обстоятелства не се очакват неблагоприятни последици за здравето в бъдеще. От заключението на психиатричната експертиза е установено, че по делото няма данни относно повлияването на психичното здраве на ищеца вследствие на инцидента, но може да се допусне, че е преживял дискомфорт поради болковите усещания, промяната на фациеса и необходимостта да се подлага на различни лечебни процедури. Подобен тип инциденти е малко вероятно да доведат до душевна болест предвид твърде сложната патогенеза на установената при ищеца към 2017г. параноидна шизофрения и при наличието в конкретния случай и на други много по-вероятни и по-реални фактори. От заключението на психологическата експертиза е установено, че претърпеният от ищеца инцидент с физическо насилие на 13 годишна възраст представлява тежко травматично обстоятелство в живота му, нарушило за продължителен период от време психологичното му благополучие и довело до промяна на усещането му за света и поведението му като цяло, с неблагоприятни последици за по-нататъшното му развитие като личност. Експертът сочи, че ползването на психологична или психиатрична помощ не е задължително при такива обстоятелства и е въпрос на личен избор, както и че обезобразяването на дете на 13 години поражда чувство за непълноценност. Въззивният състав е кредитирал всички тези медицински заключения, изготвени въз основа на представената медицинска документация, личен преглед и освидетелстване на ищеца. Кредитирал е и свидетелските показания на В. Г., баща на ищеца, като преки, непосредствени и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. В обобщение е съобразил: възрастта на ищеца към момента на инцидента - на 14 години; вида и тежестта на получените вследствие на удара в лицевата част увреждания - избиване на два зъба, имащо характер на средна телесна повреда, липсващ алвеоларен ръб на горната челюст в същата област, разкъсно-контузна рана на долната устна вдясно, контузия и подкожно кръвонасядане на главата в ляво; вида и продължителността на проведеното лечение, обхващащо период от около пет години за пълното възстановяване на дъвкателната, говорната и естетичната функция на челюстта, включващ поставяне на изкуствена кост и мембрана през м.март 2016г., поставяне на ортодонти през м. април 2016г. и в края на 2018г. поставяне на импланти; търпените физически болки и страдания през първите 10-15 дни след инцидента, както и при останалите хирургически операции; продължителния период на неудобство и дискомфорт поради липсата на зъби до поставяне на заместители, обхващащо периода на неговите 14, 15 и 16 години, която възраст е много чувствителна и уязвима за младежите; сериозното негативно отражение върху психиката му, обусловено от силен стрес и шок по повод на удара, което е станало и на обществено место, като делинквентът е бил по-голям и в компания от повече момчета, което неминуемо предизвиква и страх; последващите притеснения в общуването със съученици и приятелски кръг, както по съображения за безопасност, така и по естетически причини. Поради всичко това е счел, че сумата от 25 000лв. е справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за всички надлежно доказани по делото немуществени вреди. При завишаване размера на обезщетението въззивният състав е дал превес на дълго продължилия период на лечение и последиците във връзка с възстановяването и търпения дискомфорт в много чувствителна възраст. За неоснователна е приел жалбата на ответниците срещу решението в частта, с която е уважен изцяло искът за имуществени вреди въз основа на представени разходни документи и експертното медицинско заключение, като е препратил към мотивите на първата инстанция. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема, че такива липсват. Поставените от касаторите процесуални въпроси се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на наведените от страните доводи и възражения. Касаторите не се позовават на противоречие с конкретна практика на Върховния касационен съд. На настоящия състав е известна практиката, изискваща въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В този смисъл са Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, решение № 411/27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на IV г.о., решение № 164/04.06.2014г. по гр. д. № 196/2014г. на III г.о., решение № 283/14.11.2014г. по гр. д. № 1609/2014г. на IV г.о., решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. на II т.о., решение № 154/24.08.2016г. по гр. д. № 3848/2015 г. на IV г.о. и много други. В случая въззивният съд в пълна степен е изпълнил процесуалните си задължения - изложил е решаващи мотиви по спора след извършен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. Обсъдил е елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД относно ангажиране гражданската отговорност на извършителя и на чл. 48 ЗЗД за солидарната отговорност и родителите на непълнолетния извършител. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е отдал значение на всички правнорелевантни обстоятелства и обстойно е мотивирал завишаването на размера в сравнение с присъдения от първата инстанция. Следва да се отбележи, че нито в жалбата, нито в изложението на касаторите се съдържа посочване конкретно кои доказателства или доводи и възражения съдът не е обсъдил. Ето защо касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 ГПК не може да бъде допуснато. Липсват и предпоставки за допускане по служебно приложимите от съда основания по чл. 280, ал.2 ГПК. При този изход ответникът има право на разноски. Тъй като оказваната от адвокат М. И. адвокатска защита е безплатна, то на основание чл. 38, ал.2 ЗА следва да й се присъди възнаграждение 1454 лв., определено на база обжалвания интерес от 30 816лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменението в ДВ бр. 88/2022г., тъй като отговорът е депозиран преди това изменение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.