Определение № 126 от 16.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7107/2014 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от М. М. К. и Х. М. Б., чрез адв. М. М. К. от АК София, срещу въззивно определение № 556/20.06.2014 г. на Разградския окръжен съд по ч. гр.д. № 187/2014 г. Производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено на 14.03.2016 г. Отпаднали са пречките по движението на делото и то следва да сe възобнови. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и искат неговата отмяна. Обуславят допускане на касационно обжалване с въпроса за правния интерес от установителен иск за собственост, щом вещното право се оспорва от ответника, който се е разпоредил със спорната вещ преди завеждането на исковата молба. Въпросът е включен в предмета на делото и е от значение за постановения от въззивния съд резултат. Разградският окръжен съд, като потвърдил определението на първата инстанция, прекратил производството по установителния иск за собственост върху недвижим имот, предявен от М. К. и Х. Б. против [община], поради липса на правен интерес. Преди подаване на искова молба, ответникът [община] се е разпоредила със спорния имот в полза на втория ответник по делото, като според въззивната инстанция липсват действия на общината по фактическо или правно оспорване на претендираното от ищците право на собственост. Правният въпрос е разрешен в противоречие със задължителното му тълкуване, дадено в ТР № 4/2014 г. на ОСГК. Според него, когато един имот е бил предмет на разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост за него, ищецът има правен интерес да привлече като ответник не само приобретателя по сделката, но и неговия праводател, който чрез разпореждането с вещта е оспорил фактически претендираното от ищеца субективно материално право. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Затова действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу него. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и същото, като неправилно, да се отмени, като делото се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът