Определение № 837 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Й. от [населено място] срещу решение №21/06.01.2015 г., постановено по в. гр.д. №3277/2014 год. на Софийски апелативен съд ГК, 7-ми състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. №9024/2011 г. на СГС, ГК,І-3, е постановено ново решение, с което е отхвърлен искът на Р. Н. Й. срещу УМБАЛ [фирма] [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с извършена на 06.07.2006 г. операция, в размер на 50 000 лв.Присъдени са разноски. Касаторът прави оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост.Иска отмяна на решението.Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба УМБАЛ [фирма] ,гр.София не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Излага съображения по същество на касационната жалба в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна,която има право и интерес от обжалване на решението и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесулната допустимост на касационната жалба при въведената факултативност на касационното обжалване за да се допусне обжалваното въззивно решение до касационно обжалване и касационната жалба да се разгледа по същество, касаторът следва да е формулирал правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора / ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 на ОСГТК на ВКС/. По отношение на този въпрос следва да е изпълнено допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК. В настоящия случай тези изисквания на закона са изпълнени по отношение на въпроса: Следва ли ищецът – пациент по иск с пр. основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД да изброи изчерпателно всички негативни изменения на здравословното си състояние за да получи обезщетение за тях или ако те са установени / в т.ч. и със СМЕ/ по делото, същите следва да бъдат обезщетени като част от общата претенция за вреди от твърдяното влошено здравословно състояние. По този въпрос, който съдът уточнява с оглед правомощията му по ТР№1/19.002.2010 г/1т./, липсва изрична правна регламентация, както и съдебна практика, поради което критерият по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнен. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.