Определение № 4405 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3514/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от П. А. Н., чрез пълномощник адв. Д. К. и от К. Х. Л., чрез пълномощник адв. С. В., против въззивно решение 87 от 20.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 43/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение № 437 от 09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 279/2023 г. по описа Районен съд - Монтана, в обжалваните части относно режима на лични отношения и размера издръжка на малолетните деца Л. К. Л. и Й. К. Л., родени на 18.11.2021 г. С първоинстанционното решение е предоставено упражняването на родителските права над децата на майката П. А. Н., при която е определено местоживеенето им в [населено място], [улица], ет. .., ап. ..; определен е режим на лични контакти на бащата К. Х. Л. с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09.30 в събота до 18.30 часа в неделя, с преспиване, до навършване на 4-годишна възраст на децата; всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17.30 часа в петък, а ако децата посещават детско/учебно заведение, след приключване на занятията, до 18.30 часа в неделя, с преспиване; Коледни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 23 декември до 18.30 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.30 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.30 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; за рождения ден на децата на 18 ноември, за времето от 15.00 часа до 18.00 часа всяка година, бащата да осъществява лична среща с децата, като ги взема от и връща до дома на майката същия ден, доколкото родителите не постигнат съгласие за друг начин и време за личен контакт на тази дата; определено е право на бащата да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30 часа всеки понеделник, сряда, петък и неделя, когато децата не са при него; един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; постановено е, че бащата следва да взема и връща децата от и в дома на майката П.; определено е право на П. А. Н. да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30, за всеки ден, в който малолетните деца Л. и Й. са при бащата К. Х. Л.; определено е право П. А. Н. в случаите, в които 18 ноември - рожденият ден на децата, съвпадне с времето през което те са при баща си в София, да прекара с тях време от 15.00. часа до 18.00 часа на същия ден, като ги вземе от и върне до дома на бащата и е осъден К. Х. Л. да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на по 500 лв. П. А. Н. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно режима на лични отношения с преспиване при бащата, вземането на децата за коледните празници от датата 23 декември, престоя им от един месец през лятото, както и правото на бащата да осъществява Аудио/Видео/Интернет комуникация с децата за времето от 18.00 часа до 19.30 часа всеки понеделник, сряда, петък и неделя, когато децата не са при него, както и в частта за разноските. Поддържа, че въззивното решение, в обжалваните части, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор ответната страна по касационна жалба К. Х. Л., чрез пълномощник адв. С. В., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от П. А. Н. част. Претендира разноски. К. Х. Л. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно режима на лични отношения. Поддържа, че въззивното решение, в обжалваните части, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска да се постанови друго, с по-разширен режим на лични контакти, според което да има право да взема децата всяка първа и трета седмица на месеца от петък в 10.00 часа до неделя 18.00 часа, с преспиване; за рождения ден на децата на 18 ноември децата да празнуват заедно с двамата си родители празника, а в случай че това е невъзможно децата да бъдат заедно при единия родител – на всяка четна година децата на деня, предхождащ рождения им ден и на самия рожден ден да бъдат, заедно с майка си /общо два дни с преспиване/, а следващите два дни да бъдат с баща си /общо два дни с преспиване/. На всяка нечетна година – децата на деня, предхождащ рождения им ден и на самия рожден ден да бъдат заедно с баща си, а следващите два дни да бъдат с майка си, както и бащата да има право на Аудио/Видео/Интернет комуникация - неограничена, по всяко време, когато децата са при майката, ако не се нарушава личния режим на децата и дейностите с които са заети. Жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор ответната страна по касационна жалба П. А. Н., чрез пълномощник адв. Д. К., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от К. Х. Л. част и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата му. Прави възражение за прекомерност на претендираните от последния разноски и на свой ред претендира такива. Постъпило е становище от ДСП – С. по двете касационни жалби. Касационните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: Въззивният съд е констатирал, че няма спор между страните П. А. Н. и К. Х. Л., че са живели съвместно на съпружески начала в [населено място], от което съжителство на 18.11.2021 г. са родени децата им Л. К. Л. и Й. К. Л.. От август 2022 г. родителите са разделени, като П. Н. се е преместила с децата да живее в [населено място] в дома на своята майка. До раздялата грижи за двете им деца са полагали и двамата родители според възможностите им, като за период около месец майката на П. Н. е била при тях, за да помага в грижите за децата. След раздялата на страните и установяването на децата в [населено място] бащата ежемесечно е пътувал до града, за вижда децата си, като срещите се провеждали по тяхното местоживеене. Бащата К. Л. живее в собствено жилище в [населено място], работи в сферата на информационните технологии като IT специалист с много добри доходи. Жилището в [населено място], представлява етаж от къща и е закупено преди раздялата на страните с цел осигуряване нормални за семейство с две деца жилищни условия, като за периода до раздялата през август 2022г. е било в ремонт, като страните са живеели на квартира. Конкретните причини за раздялата на страните по делото не са установени, като всеки един от тях обвинява другия за това. Установени са по делото влошени отношения между страните видно от обясненията им, невъзможността да постигнат съгласие за начина на осъществява на личните отношения, взаимните обвинения в неизпълнение режима по привременните мерки, като и многобройните подавани жалби и сигнали до ДСП Монтана от страна на П. Н. във връзка с изпълнение мерките и образуваното от К. Л. изпълнително дело. В обясненията си П. Н. споделя, че К. Л. лесно се нервира и проявява нетърпимост към децата, което я притеснява. Споделя за инцидент с детето Й., когато е било на 6 месеца, при който К. Л. го е плеснал през ръцете, че не иска да яде, при който К. Л. проявил агресия и срещу нея извивайки й ръцете й при опита й да вземе детето. Сочи, че при осъществяване режима на лични контакти по привременните мерки забелязва промяна в децата при връщане от бащата – разстроени емоционално, не говорят. Й. се удрял с ръце по главата, проявявал агресия към сестра си, плачели често, страхували се да се къпят, не искали да ходят на детска ясла. При вземане от бащата пищели и той насилствено ги качвал в колата. Докато са при него нямала връзка с тях. Не отрича необходимостта децата да имат връзка с баща си, но смята за подходящи личните отношения да се осъществяват по местоживеене на децата, за да не се откъсват от обичайната си среда и да не се нарушава режима им. По думите на К. Л., след раздялата той доброволно е превеждал средства за издръжка на децата, пътувал е до [населено място], за да се вижда с тях, съобразявал се е с указанията на майката при срещите с децата, редовно е осъществявал контакти съобразно привременните мерки, като осигурява необходимото за нормалното им пътуване до София и обратно в Монтана, записал ги е на детска кухня, проявява грижи за здравето им /сключил е договор с денонощна детска клиника/, интересува се от развитието им, макар и писмено поддържа комуникация с майката. Може да разчита на своята майка в грижите за децата. По делото пред двете инстанции по същество са събрани множество писмени и гласни доказателства – разпитани са Л.-Л. П., Е. Л., майка на К. и Л. Т. – майка на П., както и Даря К., приети са доклади на ДСП – С. и [населено място]. При преценка на най-добрия интерес на децата въззивният съд е изложил, че липсват доказателства, сочещи на поведение на бащата, което да е заплаха за нормалното им развитие. Споделеното от майката отношение на бащата към Й., когато е бил на 6 месеца, е еднократна проява без доказателства за тенденциозно отношение и повторяемост във времето, като от това не може да се направи извод, че бащата няма родителски капацитет. Цялостното му отношение към децата, установено по делото след раздялата на родителите, сочи, че бащата е загрижен родител с желание да не прекъсва връзката си децата си, като им осигурява внимание и удобства за правилното им физическо и емоционално развитие. Ограничаване на контактите само по местоживеене на децата не би довело до ефективно общуване, възможност бащата да опознае навиците на децата си и да полага адекватна грижа в процеса на възпитание и развитие. Определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения с преспиване при бащата е съобразен както с възрастта им, така и с интереса на децата да изградят и поддържат емоционална връзка и пълноценно общуване със своя баща. Възрастта на децата към настоящия момент, обстоятелството, че посещават детска ясла и разстоянието от около 100 км между градовете Монтана и София налага началото на ежемесечните срещи да е в съботния ден до навършване на 4-годишна възраст. Искането на К. Л., поддържано във въззивната жалба срещите да започват в петъчния ден от 10 часа не е съобразено с трудовата ангажираност на П. Н.. Обстоятелството, че в решението са посочени дни и часове за осъществяване отдалечена комуникация между страните по повод децата не ограничава правото им по всяко време да търсят такава. Посочването на право на такава кореспондира с насрещно задължение на другия родител за осъществянето й, но няма законова пречка за такава по всяко удобно и за двете страни време. С обжалваното решение съдът изцяло се е съобразил с интереса на децата, възрастта им, като предвид влошените отношения между родителите детайлно е определил начина на осъществяване на личните отношения по повод личните и национални празници. Налице е възможността родителите да постигнат съгласие да празнуват рождения ден на децата си заедно, но това не би могло да им бъде наложено при липса на разбирателство между тях. По отношение летния режим, определен като един месец през лятото, също не са налице основания за определяне по-кратък срок на лични контакти през лятото. По-дългият престой през прекъсване на децата при бащата би осигурил възможност чрез непрекъснато общуване в рамките на месеца децата да развиват чувство на обич, привързаност и доверие към своя баща, би се развил целият потенциал на техните отношения, така че да се положи основата на пълноценна духовна и емоционална връзка помежду им. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателката П. А. Н. е формулирала следните правни въпроси: 1. „Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права? Следва ли при определяне на личния режим между родител и дете съдът да се съобрази с ниската възраст на децата при определяне на режим на лични отношения, както и с обстоятелството, че бащата живее в друг град и осъществяването на личния режим е свързано в пътуване три пъти в месеца в двете посоки – София – Монтана?“; 2. „Въведено ли е от закона /СК/ процесуално задължение на съда да събира доказателства с оглед охрана интереса на децата във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество?“; 3. „Задължен ли е съдът служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето?“; 4. „Следва ли въззивният съд при формиране на своите крайни изводи в решението да обсъди и да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба?“; 5. „Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи по всички въпроси, релевантни за спора?“; 6. „Само при наличие на синдрома на родителско отчуждение ли съдът е задължен да назначава психологическа експертиза?“ и 7. „Необходимо ли е задължителното изслушване на родителите пред въззивната инстанция за да се прецени ефективността на определените от първоинстанционния съд мерки на лични отношения при направени възражения, че мерките не са подходящи с оглед ниската възраст на децата?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, която цитира. Поддържа бланкетно и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно, каквото е настояването на жалбоподателката П. А. Н.. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Касационното обжалване следва да се допусне по повдигнатия от жалбоподателката въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящия състав, съобразно предоставените правомощия по т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както следва: „Кои обстоятелства от значение за интереса на детето следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права с преспиване?“, за проверка на въззивното решение за противоречие с ППВС № 1/1974 г. и постановената служебно известна на настоящия състав практика на ВКС. Останалите поставени въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което ще бъдат обсъдени като довод за неправилност при решаване на делото по същество. Жалбоподателката следва да внесе държавна такса всеки в размер на 25.00 лева за касационно разглеждане на делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят К. Х. Л. е формулирал следните правни въпроси: 1. „Какво е правното значение на ограничаване от страна на единия родител на контактите на другия родител с децата, при определяне мерките, относно упражняване на родителските права и режима на лични контакти с неотглеждащия родител? Какво е правното значение на противоправното поведение на майката, която насажда у децата отчуждение спрямо бащата, и възпрепятства по всякакъв начин осъществяването на нормален личен контакт на децата с бащата?“; 2. „Обуславя ли се интересът на децата от всички установени обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС № 1/12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г.?“; 3. „Има ли задължение съдът да прецени най-добрия интерес на децата при определяне на режима на лични отношения с неотглеждащия родител, и дължима ли е преценка на съда на всички обстоятелства, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на децата?“; 4. „При определяне интересите на децата кои са критериите, които съдът следва да вземе предвид при спор, относно определяне режима на лични контакти на децата с неотглеждащия родител?“; 5. „Има ли значение и следва ли да бъде съобразено местожителството на родителя, на когото не са предоставени родителските права, при определяне на мерките на лични отношения с децата?“ и 6. „Следва ли на неотглеждащия родител да бъде дадена възможност на общува с децата си на техния рожден ден, и има ли значение на това обстоятелство за интересите на двете деца?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, която цитира. Поставените от К. Х. Л. не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението. По първата част на първия въпрос въззивният съд е изложил обосновани съображения в мотивите на решението какво е правното значение на ограничаване от страна на единия родител на контактите на другия родител с децата, при определяне мерките, относно упражняване на родителските права и режима на лични контакти с неотглеждащия родител. Несъгласието на жалбоподателя с крайните изводи на съда само по себе си не може да обоснове достъп до касационно обжалване, то представлява касационно оплакване за неправилност на решението. Във втората си част въпросът е неотносим и не отговаря на общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд не се е произнасял по него. По делото няма данни и не е било установено „майката да насажда у децата отчуждение спрямо бащата“. Останалите правни въпроси са поставени във връзка със задължението на съда по делата за родителски права да положи всички усилия да издири действителното положение и да мотивира акта си съобразно най-добрия интерес на детето. В случая съдът е процедирал в съответствие с утвърдената практика, включително цитираната от жалбоподателя, съгласно която най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14/2013 г. към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето. По делото са събрани множество писмени и гласни доказателства, представени са социални доклади и е съобразено, че с оглед пълноценното им развитие децата следва да общуват с бащата за да изградят връзка на доверие при един сравнително разширен режим, детайлно описан от съда предвид невъзможността на родителите до този момент да постигнат съгласие за срещите на бащата с децата. Противно на оплакванията в изложението бащата не е лишен от възможността да общува и да отпразнува с децата рождения им ден, което включително може да стане в ден следващ рождения ден. Определеният от въззивния съд режим не ограничава родителите да се уговорят да празнуват заедно, когато това е удобно за тях. Следва да се отбележи, че и двамата родители трябва да полагат повече целенасочени усилия за постигане на взаимно разбирателство и подкрепа, които са от изключително значение за правилното възпитание и развитие на децата им. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението по касационна жалба на К. Х. Л.. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация П. А. Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 500.00 лв., доколкото не са представени доказателства да е договорено и заплатено такова възнаграждение на адвокат Д. К.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение