Определение № 1402 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2275/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Т. А. МАРТИНОВА против решение № 327/28.06.2022г. по в.т.д. № 937/2021г. на Апелативен съд–Пловдив, с което е потвърдено решение № 260276/30.07.2021г. по т.д. № 160/2020г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта, в която предявеният от Т. А. М. иск против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от нанесените травми вследствие настъпило на 08.03.2019г. ПТП в [населено място], ведно със законната лихва считано от 25.06.2019г. до окончателно изплащане на сумата, е отхвърлен за разликата от 18 200 лева над уважения размер от 26 600 лева до сумата от 44 800 лева, представляваща пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди /64 000 лева/, намалено с приетия от съда процент на съпричиняване - 30%. Касаторката твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. На основание чл.38 ЗАд претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на „К. и съдружници - адвокатско дружество“ /с предишно наименование „К. и С. - адвокатско дружество“/. Ответникът по жалбата и по делото, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Поддържа, че размерът на обезщетението от 38 000 лева е съобразено с доказаните в процеса неимуществени вреди и със съдебната практика. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявен от Т. А. М. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата общо от 64 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, от нанесените травми, вследствие настъпило на 08.03.2019г. в [населено място] ПТП, от които – 40 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получената гръдна травма - травматичен пневмоторакс без открита рана в гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем, контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво; 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от закрито счупване на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/ кости и дисталната фаланга на първи пръст на левия крак и 4000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получената травма на главата - контузио капитис, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 17.06.2015г., до окончателното й изплащане. От фактическа страна е установено, че при ПТП на 8.03.2019г. вследствие от удара, ищцата М. е претърпяла следните увреждания: травматичен пневмоторакс без открита рана вляво; травматичен подкожен емфизем; счупване на трето, четвърто, пето и шесто ребра вляво; контузия на бял дроб вляво, контузия на главата, кръвонасядане в тилната област; счупване на втори, трети и четвърти предноходилни кости. Получените вследствие процесното ПТП увреждания наложили хоспитализация и болнично лечение на пострадалата М. през периода от 08.03.2019г. до 18.03.2019г., както и възстановяване в домашен режим през следващия период до 16.07.2019г., през който ищцата е била в отпуск по болест. От заключението на съдебно-медицинската експертиза и от показанията на разпитаните свидетели е установено, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили различни по степен и интезитет болки и страдания. Освен, че е довела до разстройство на здравето, контузията на гръдния кош е била свързана и със силни болки, продължително затруднение на движението на тялото, затруднено дишане, умора и произтичащите от това неудобства - затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с домакинството и със самообслужването, емоционално разстройство и пр. Травмата на главата и на крака също са причинили болки, неудобства и дискомфорт на пострадалата, макар и в по- малка степен и за по-кратък период от време. Оздравителният процес от счупените предноходилни кости протекъл нормално, но като усложнение при образувалия се калус, се е получила сублуксация в ставната повърхност към първи пръст. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, предвид характера и степента на контузията на гръдния кош, последиците от подобна травма отшумяват обичайно за около два - три месеца, а възстановяването от травмата на левия долен крайник - в рамките на около два до три и половина месеца. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, изпитваните от ищцата болки, страдания и дискомфорт, продължили около пет-шест месеца. Относно спорния между страните въпросът за справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди въззивният съд е приел, че определяйки размер на дължимото обезщетение от 38 000 лева окръжният съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищцата физически болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като по отношение на продължителността на претърпените вследствие на причинените й увреждания физически болки и страдания, като е дал превес на експертните заключения, както и на свидетелските показания. В мотивната си част е изложил, че причинените на ищцата М. травматични увреждания на различни органи и части на тялото, за определен период безспорно е свързано с изпитване на силни болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на основното увреждане - травмата в гръдния кош, болката е била съпътствана и с други усложнения и физически страдания - затруднено и отслабено дишане, ограничаване на телесните движения. Това е влошило начина на живот на пострадалата и е довело до промени в него, изразяващи се в затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, невъзможност да упражнява професията си за почти четиримесечен период. Този период винаги е приблизително определен и няма как да бъде свързан единствено с периода на отпуск по болест, доколкото последният се отнася до периода на болнично и/или домашно лечение и на нетрудоспособност. Отшумяването на подобни травми настъпва постепенно, като възможността да бъде извършвана определена трудова дейност не би могла да бъде единственият индикатор за пълно възстановяване, още повече, че в случая не е и установено дали след като ищцата е започнала работа, пълноценно е изпълнявала трудовите си функции. От друга страна, от показанията на разпитаните свидетели, които са имали непосредствени впечатления от състоянието на пострадалата след произшествието до възстановяването й е установено, че този период е бил по-дълъг - около 5-6 месеца. Съдът не е намерил основания да не кредитира тези показания, още повече, че периодът на болничното и домашното лечение, за който са издадени болничните листове, се отнася до оздравителния процес, докато възстановителният обикновено трае по-дълго. Свидетелите установяват също, че произшествието и получените вследствие от него травми са се отразили неблагоприятно и върху психичното и емоционално състояние на ищцата - от жизнерадостен, общителен и лъчезарен човек преди събитието, след това станала затворена, усамотена, меланхолична. Освен описаните фактори съдът е посочил, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. Констатирал е, че сравнени с предходните и следващите годината на увреждането, някои икономически показатели - минимална и средна работна заплата, както и застрахователните лимити за застраховките гражданска отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019г. спрямо 2018г. е по-ниска от тази през 2018г. спрямо предходната 2017г. - 2,3 %, съответно - 3.7 %, което сочи на тенденция за леко подобряване на социално-икономически условия и стандарта на живот в страната към датата на събитието и след това. Решаващият състав е съобразил, че между страните няма спор относно обстоятелството, че с поведението си пострадалата също е допринесла за настъпването на вредите, като е приел за правилно определената от първоинстанционния съд степен на съпричиняване от 30%. Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивният състав е намерил, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в общ размер от 38 000 лева, намалено с определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата или сумата от 26600 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, или следва да посочи само някои от тях?; 2/ При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД достатъчно ли е правнорелевантните факти и обстоятелства, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ само да бъдат посочени и изброени, или следва да бъдат обсъдени в детайли и ценени във връзка с другите относими обективни критерии и да се посочи тяхното значение при конкретно установените но делото факти?; Твърди се противоречие с: Решение № 159/14.12.2020г. по т.д. № 2575/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 60092/08.07.2021г. по т.д. № 1072/2020г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение по т.д. № 2143/2014г. на 1во т.о. на ВКС, решение по т.д. № 2908/2015г. На 1 - во т.о. на ВКС, решение по т.д. № 619/2011г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение по т.д. № 387/2008г., решение № 1353/29.06.2021г. по т.д. № 1353/2020г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 202/16.01.2013г. по т.д. № 705/2012г., решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 114/03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 4/03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 172/11.01.2017г. по т.д. № 2140/2017г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 60063/04.06.2021г. по т.д. № 670/2020г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 35/22.03.2021г. по т.д. № 116/2020г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 36/15.03.2021г. по т.д. № 503/2020г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 33/15.03.2021г. по т.д. № 411/2020г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 32/15.03.2021г. по т.д. № 30/2020г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 31/02.03.2021г. по т.д. № 2962/2019г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 149/11.01.2021г. по т.д. № 256/2019г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. На 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 130/09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 137/06.01.2021г. по т.д. № 1308/2019г. на 1 - во т.о. на ВКС.; 3/ При определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от получени травматични увреждания, следва ли съдът да съобрази и обсъди възрастта, професията на пострадалото лице като самостоятелни критерии при определяне размера на обезщетението и да вземе предвид значението им за възстановяване от травмите?; Достатъчно ли е професията да бъде посочена единствено във връзка със създадените на пострадалото лице неудобства от невъзможността за полагане на труд в определен период от време без да се вземе предвид отражението върху емоционалното състояние и социалния живот на увредения?; Твърди се противоречие с: решение № 159/14.12.2020г. по т.д. № 2575/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 31/02.03.2021г. по т.д. № 2962/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 100/20.06.2019г. по т.д. № 2384/2018г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 57/25.07.2019г. по т.д. № 1218/2018г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 98/13.06.2019г. по т.д. № 2097/2018г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, решение № 130/09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, решение № 133/02.10.2015г. по т. д. № 2745/2014г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 19/19.04.2019г. по т. д. № 1408/2018г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 151/02.11.2016г. по т. д. № 2629/2015г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 154/09.10.2017г. по т. д. № 374/2017г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 133/02.10.2015г. по т. д. № 2745/2014г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 176/17.01.2014г. по т.д. № 71/2013г. на ВКС.; 4/ При определяне размера на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от получени травматични увреждания, следва ли съдът да съобрази и всички настъпили вследствие на уврежданията усложнения в здравословното състояние на пострадалото лице, или е достатъчно да посочи само някои от тях? Твърди се противоречие с: решение № 104/05.07.2022г. по гр.д. № 2467/2021г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 47/01.06.2022г. по т.д. № 550/2021г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 112/26.05.2022г. по гр.д. № 66/2021г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 43/26.05.2022г. по гр.д. № 2373/2021г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 60173/15.12.2021г. по т.д. № 2147/2020г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 93/10.06.2021г. по тр.д. № 3057/2020г. на 3 - то г.о. на ВКС, решение № 159/14.12.2020г. по т.д. № 2575/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 16/19.02.2020г. по т.д. № 246/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 248/02.08.2018г. по т.д. № 1565/2017г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 38/09.02.2022г. по гр.д. № 2750/2021г. на 4 - то г.о. на ВКС. Касаторката се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въззивният съд е отчел вида, характера и и броя на уврежданията, интензивността и продължителността на болките и неудобствата – битов и социален дисконфорт, продължителността и сложността на лечението, продължителността на оздравителния и възстановителен период, както и прогнозата за възстановяване. Отчетен е и влошения начин на живот на пострадалата и промени в него, изразяващи се в затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, невъзможност да упражнява професията си за почти четиримесечен период. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че изпитваните от ищцата болки, страдания и дискомфорт, продължили около пет-шест месеца. Взето е предвид, че въпреки, че оздравителният процес от счупените предноходилни кости е протекъл нормално, има усложнение при образувалия се калус, като се е получила сублуксация в ставната повърхност към първи пръст. С оглед на това, настоящият състав на ВКС приема, че при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД съдът е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, като независимо, че не е посочил възрастта на пострадалата, по същество е отчел нейното значение за възстановителния процес на ищцата, като е приел, че той е продължил за периода, посочен от свидетелите, а именно - 5-6 месеца, а не за по-кратния период, визиран в заключението на вещото лице. Съдът е съобразил и всички настъпили усложнения, включително на пръста. Решаващият състав е взел предвид е невъзможността пострадалата да упражнява професията си за почти четиримесечен период, като доколкото събраните по делото доказателства не сочат на други обстоятелства във връзка с професията, които са от значение за възстановителния процес, такива не са и обсъждани от съда. Противно на съдържащото се в 3-ти и 4-ти въпрос твърдение, съдът е съобразил, че травми са се отразили неблагоприятно и върху психичното и емоционално състояние на ищцата - от жизнерадостен, общителен и лъчезарен човек преди събитието, след това станала затворена, усамотена, меланхолична. Предвид изложеното, поставените от касаторката въпроси относно приложението на чл.52 ЗЗД (под различни формулировки) не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като съдът е съобразил, както задължителната практика в ППВС № 4/1968г., така и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, поради което не е налице наведенияj допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като наличието на практика на ВС и ВКС, в съответствие, с която е постановен атакуваният акт, изключва приложението и на сочената предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното, решението в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационен контрол. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд