Определение № 677 от 06.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 483/2009 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.2 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на ТД ”Т” О., гр. С. за спиране изпълнението на постановеното от Старозагорския окръжен съд при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ въззивно решение № 76 от 30.03.2009 год., по в.т.д. № 139/2008 год. в неговата осъдителна част. Молителят твърди, че е налице подадена от негова страна редовна касационна жалба против горепосоченото въззивно решение, поради което и предвид своевременно внесено обезпечение в указания му от съда размер по чл.282, ал.2,т.2 ГПК, то предпоставките на закона – за допускане на исканото спиране са налице. Настоящият състав на ВКС, търговска колегия като съобрази изложените доводи и данните по делото намира, че при така представените по делото доказателства молбата за спиране е процесуално допустима. Видно от приложеното т.д. № 139/2008 год. на Старозагорския окръжен съд молителят е подал касационна жалба вх. № 7634/ 11. 06. 2009 год. срещу въззивно решение на същия съд № 76 от 30.03.2009 год., по в.т.д. № 139/2008 год., което не попада в обсега на чл.280, ал.2 ГПК и според данните по делото, вкл. датата на връчването му на настоящия касатор - 13.05.2009 год., същата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество молба за спиране е основателна, независимо, че с разпореждане № 400 от 11.06.2009 год. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение искането на ТД”М” ЕА., гр. Р., област Стара Загора за издаване на изпълнителен лист по делото. Обстоятелството, че към момента на подаване на настоящата молба за спиране няма данни разпореждането на Старозагорския окръжен съд № 400 по в.т.д. № 139/2008 год. да е било потвърдено по реда на чл.407 ГПК, обосновава правен извод, че за молителя е налице правен интерес от исканото спиране, предвид диспозитива на съдебния акт, предмет на касационната жалба на страната. Същевременно доколкото спиране изпълнението на въззивното решение в разглежданата законова хипотеза е обусловено освен от допустимостта на подадената срещу същото касационна жалба и от задължението на молителя да предостави надлежно обезпечение, което съгласно императивно разпореденото от чл. 282, ал.2 т.2 ГПК се определя от обжалваемия интерес, а последният в случая произтича от актуалната данъчна оценка на съответната ид.ч. от процесния недвижим имот, цялата възлизаща, според удостоверение № 2* от 25. 09.2009 год. на Община С., на сумата 344 399.20 лв. /триста четиридесет и четири хиляди триста двадесет и девет лева и двадесет стотинки/. Следователно обстоятелството, че молителят е внесъл общо обезпечение в размер на 162 806.80 лв., както сочат приложените вносни бележки- първата от 09.06.2009 год., а втората от 03.11.2009 год. и у-ние на ВКС от 05.11.2009 год., по сметката за обезпечения на ВКС обосновава правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона, поради което следва да бъде уважено исканото от касатора спиране. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал.2, т.1 ГПК