Определение № 404 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Ясна С., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 201 от 27.04.2011г. по в.гр.д. № 229/2011г., с което е потвърдено решението на Районен съд Мездра, № 27 от 27.01.2011г. по гр.д. № 685/2010г., с което са уважени предявените от Д. М. М. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът по касация Д. М. М. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнението на Д. М. е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Приел е за безспорно между страните, но установено и от представени по делото писмени доказателства, че уволненият работник страда от заболяване, посочено в Наредба № 5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особената закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Не е възприел доводите на работодателя, че работникът не се ползва със закрила, тъй като е укрил заболяването си при постъпване на работа. Приел е, че работодателят следва да събере предварителна информация от определените за уволнение работници дали страдат от болестите, посочени в същата Наредба, и едва тогава ако работникът умишлено въведе работодателя си в заблуждение като заяви, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила, не би могъл да се ползва от правата по чл. 333, ал. 1 КТ. В случая няма доказателства и работодателят не твърди да е изпълнил задължението си по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5 и да поиска информация относно здравословното състояние на ищеца. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос „ползва ли се със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ работник или служител, който е укрил заболяване по Наредба № 5/87г.” и по процесуалноправния въпрос „преклудира ли се правото на работника или служителя да представя писмени доказателства, който са му били известни след първото по делото заседание”. Прилага съдебна практика. Поставеният материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не е решен в противоречие с представеното решение № 298/01.03.2006г. ІІІ г.о. ВКС, в който случай преди уволнението служителката е декларирала, че не страда от захарна болест. По поставения въпрос по прилагането на чл. 333, ал. 1 КТ е постановена съдебна практика от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която съгласно ТР № 1/2009г., т. 2, попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 301 от 15.04.2010г. по гр.д. № 4333/2008г. ІV г.о. ВКС е прието, че преди да извърши уволнението на основанията, визирани в чл. 333, ал. 1 КТ, по силата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/87г. работодателят е длъжен да събере предварителна информация от лицето, което е определено за уволнение, дали боледува от болестите по чл. 1 от същата Наредба. Прието е, че нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5 вменява на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената Наредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Това работникът следва да стори само когато работодателят извърши действия по чл. 1, ал. 2 от Наредбата. Ако в такъв случай работникът или служителят укрие заболяването, той не може да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Тогава за работодателя не съществува задължение да изисква разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Посочената съдебна практика е съобразена от въззивния съд. Представените с изложението съдебни решения по поставения процесуалноправен въпрос не са окончателни и липсва отбелязване за влизането им в сила. Съгласно т. 3 от посоченото по-горе ТР съдебната практика се формира от влезли в сила съдебни решения. По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 400 лв. разноски по делото за настоящата инстанция. Водим от горното съдът