Определение № 55 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 25/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД срещу решение № 2431/06.11.2019г. по гр.д. № 3573/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав. С него е потвърдено решение № 46/16.04.2018г. по т.д. № 17/2017г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, V състав, в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на Елинка Н. Б. сумата от 70 000 лв. и на М. Д. Б. сумата от 12 250 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 21.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията, съдържащи се във въззивната жалба, извършил е едностранна преценка на доказателствата и е изложил противоречиви, нелогични и неаргументирани мотиви. Поддържа още, че неправилно не е кредитирано заключението на повторната автотехническа експертиза. Счита за нелогични и противоречиви мотивите относно уврежданията, причинени на двамата ищци, като твърди, че същите са резултат от кредитирането на заключения на вещи лица, противоречащи на останалите доказателства. Поддържа нарушение на разпоредбата на чл.201 от ГПК, изразяващо се в допускането на повторна съдебно – медицинска експертиза преди изслушването на допълнителната такава. Счита, че въззивният съд неправилно и необосновано не е кредитирал заключението на вещото лице д-р В. Т.. В тази връзка твърди, че неправилно не е уважено възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците. Поддържа още неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в непосочване на конкретните фактически действия на водача на товарния автомобил, с които е нарушил разпоредбите на ЗДвП. С оглед на това счита, че не е налице противоправно и виновно поведение по смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, обективирано в касационната жалба, касационният жалбоподател поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за достъп до касация. Сочи като обуславящи въпросите: 1/ За приложението на чл.202 от ГПК при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения? За приложението на чл.202 от ГПК при наличие на няколко противоположни по смисъл варианта на заключение по едни и същи въпроси в една експертиза /заключение на едно вещо лице/, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема един от вариантите и следва ли да обсъди останалите варианти?; 2/ Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото?; 3/ При наличие на две противоположни заключения /експертизи/, които са изготвени от вещите лица по различен начин – едното без да се възприемат свидетелски показания поради личната преценка на вещото лице за негодността на тези доказателства, и второто на база данни от същите тези свидетелски показания, върху които вещото лице е извършило изчисления, кое заключение следва да се кредитира от съда, т.е. следва ли съдът да възприеме личната преценка /оценка/ на вещото лице за годността на събрани по делото доказателства, ако не са налице хипотези на извършено престъпление по чл.290 от НПК? Поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 107/27.07.2015г. по т.д. № 4680/2013г. на ВКС, I т.о., както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По втория въпрос сочи противоречие с решение №60/25.03.2013г. по т.д. № 475/2012г. на ВКС, II т.о. Счита, че третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по касация Елинка Н. Б. и М. Д. Б. оспорват жалбата, като твърдят липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно, че обжалваното решение е правилно. Претендират и присъждане на разноски. Третите лица – помагачи „ОЗК – Застраховане“ АД и ЗД „Б. Инс“ АД не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал, че спорният въпрос се отнася до механизма на ПТП, настъпило на 21.09.2016г., около 22:50 ч., на автомагистрала „Х.“ в посока [населено място], с участието на товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от И. И. И., лек автомобил „Ауди 80“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от М. Д. Б., и товарен автомобил „Рено П.“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от И. Д. И.. След като е обсъдил първоначалната, повторната и допълнителната повторна автотехнически експертизи и свидетелските показания на В. М. Б., И. И. И. и И. Д. И., решаващият състав е възприел механизма на ПТП, предложен в заключението на първоначалната автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. А. М.. Счел е за неоснователно оспорването на това заключение от застрахователното дружество, като е изтъкнал, че същото е пълно и ясно, тъй като е изготвено въз основа и след обсъждане на констатациите на полицията в констативния протокол за ПТП, протокола за оглед и показанията на тримата свидетели. Приел е за частично основателно възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от водача М. Д. Б.. Изложил е съображения, че значителното намаляване на скоростта на движение, е извършено от водача без да се убеди, че не създава опасност за останалите участници в движението и няма да затрудни излишно тяхното движение. С оглед на това е определил принос на М. Б. за настъпване на ПТП в размер на 30 %. Изтъкнал е, че по – големият принос за настъпване на произшествието принадлежи на водача на товарния автомобил „Мерцедес“, тъй като допуснатите от него нарушения на правилата за движение са по – тежки. Въззивният съд не е възприел повторната автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. А. Д., като е изложил съображения, че същата е основана на опорочени фактически констатации, вследствие приемането за настъпил на един спорен и недоказан факт, а именно, че лекият автомобил „Ауди“ рязко е намалил скоростта си на движение. Изтъкнал е, че за да стигне до този извод вещото лице избирателно се е позовало само на показанията на И. И., водач на товарния автомобил „Мерцедес Атего“, които не се подкрепят от показанията на другите двама свидители. В тази връзка не е възприел и заключението на допълнителната повторна автотехническа експертиза, като е изтъкнал, че същото е изградено въз основа на приетия в предходната допълнителна експертиза механизъм на ПТП. С оглед установяването на причинната връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника водач на товарния автомобил „Мерцедес“ и вредите, настъпили за ищците, решаващият състав е обсъдил свидетелските показания на В. Б. и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – психологическа експертиза. Приел е за неоснователни твърденията на застрахователното дружество, че заключението е с ниска доказателствена стойност, като е изложил съображения, че същото е пълно и ясно и е изготвено от компетентно вещо лице. Обсъдил е и заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно – медицински експертизи, изготвени от в.л. д-р В. Т.. Съдът не ги е възприел, като е изложил съображения, че липсват яснота относно уврежданията, получени от Елинка Б., и точна диагноза за състоянието на М. Б.. С оглед на това е приел като пълно и ясно заключението на повторната съдебно – медицинска експертиза, изготвено в две части от в.л. д-р П. М., като е изтъкнал, че вещото лице е специалист „неврохирург“ и доктор на медицинските науки. Съобразно това заключение въззивният съд е приел, че вследствие процесното ПТП Елинка Б. е претърпяла тежка черепно - мозъчна травма с дифузна аксонална увреда на мозъка и фрактура на базата на черепа, а М. Б. – закрита черепно – мозъчна травма със загуба на съзнание. Счел е за недоказано релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване от страна на пострадалите на вредоносния резултат поради пътуване без поставени предпазни колани. Съобразил е, че от получените травматични увреждания М. Б. се е възстановил напълно, докато възстановяването на Елинка Б. продължава под формата на травматична церебрастения. Отчел е възрастта на ищците, установените у Елинка Б. сериозни психически проблеми и посттравматичен стрес, довели до негативна промяна в живота й, както и социално – икономическите условия в страната и размера на минималната работна заплата към момента на увреждането. С оглед на това въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за Елинка Б. възлиза на 70 000 лв., а за М. Б. – на 17 500 лв. След като е намалил обезщетението от 17 500 лв. поради приноса на пострадалия за настъпване на увреждането, апелативният съд е заключил, че на М. Б. следва да бъде присъдена сума в размер на 12 250 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т.1 от изложението касаят приложението на чл.202 ГПК и са обусловили изводите на въззивния съд. По тях е налице съдебна практика, обективирана в цитираното от касатора решение на ВКС, както и в служебно известните на настоящия състав решение №58/13.02.2012г. по гр.д.№408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №57/06.07.2016г. по гр.д.№5932/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в които се приема, че съдът не е длъжен да възприеме едно или друго експертно заключение, но когато го отхвърля е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неточните или ненаучните позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. Въззивният съд изцяло е съобразил цитираната практика на ВКС, като е изложил аргументи относно това защо кредитира заключението на вещото лице М., а именно – защото е пълно и ясно и изготвено въз основа на констатациите в констативен протокол за ПТП №189 от 22.09.2016г., протокола за оглед и разпитаните пред първата инстанция трима свидетели. Същевременно съдът подробно е обосновал и причините, поради което не кредитира повторната автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. Д., като е изтъкнал, че същото е изготвено при частично и непълно позоваване на свидетелските показания. Поради което не са изпълнени допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите, касаещи кредитирането на заключения на вещите лица. Вторият поставен въпрос е свързан с оплакванията на касатора относно това, че никъде в решението си въззивният съд не съпоставил заключението на вещото лице д-р П. И. с останалите събрани по делото доказателства. По въпроса е формирана практика с решение №113 от 28.02.2011г. по гр.д.№1062/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно което за да основе решението са на приетото по делото заключение ( за да го кредитира), съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение. В решение №267 от 04.03.2014г. по гр.д.№30/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., е прието, че като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 324 от 13.07.2011г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 57 от 06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и други. В тях се приема, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. В случая въззивният съд не е допуснал отклонение от тази практика, доколкото е изтъкнал, че кредитира заключението на д-р П. И., тъй като е пълно, ясно и компетентно изготвено. Наред с това за обстоятелствата, изяснявани от експертизата, съдът е събрал и други доказателства – заключение на вещо лице психолог Е. В., което съдът също е взел предвид, макар и да не е изтъкнал изрично, че изводите на двете експертизи се подкрепят. Същевременно се е обосновал, че не кредитира заключението в.л. д-р В. Т., тъй като обясненията му в открито съдебно заседание противоречат на констатациите в представеното от него писмено заключение относно претърпените от ищцата Елинка Б. болки и страдания. Третият въпрос, макар и свързан с първите два и относим към задълженията на въззивния съд при преценката на заключенията на назначените по делото съдебни експертизи, не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Формулировката на въпроса предполага еднозначен отговор на въпроса кое заключение следва да се кредитира при наличие на две противоположни заключения /експертизи/, които са изготвени от вещите лица по различен начин – едното без да се възприемат свидетелски показания поради личната преценка на вещото лице за негодността на тези доказателства, и второто на база данни от същите тези свидетелски показания, върху които вещото лице е извършило изчисления. Такъв общоважим отговор за всички хипотези не може да бъде даден, доколкото преценката кое от двете заключения да кредитира съдът следва да извърши във всеки отделен случай не само с оглед изводите в заключението и съответствието им със свидетелските показания, а при цялостен анализ на спорните факти и всички събрани по делото доказателства за тях, които могат да подкрепят или да опровергават показанията на свидетелите. С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на представляващото ответниците по касация Адвокатско дружество „Г. и партньори“, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за подадения отговор на касационната жалба, в размер общо на 2704, 50 лева, с ДДС, определен съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд