Определение № 5238 от 30.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 86/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №12216/26.09.2025г. на И. М. Г., чрез адв. Л., срещу решение №213/24.07.2025г. по в. гр. дело №20255500500252 по описа за 2025г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което въззивният съд е: 1. обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Р. Д. Г. срещу И. М. Г. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за разликата над 4 800 лева до общия претендиран размер от 26729.03 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения, допуснат до делба лек автомобил марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ“, с ДК [рег.номер на МПС] за периода от 11.10.2021г. до 12.11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска–11.10.2021г. до окончателното плащане и е прекратил производството в тази част поради недопустимост на иска; 2. отменил е първоинстанционното решение в частта относно начина на извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на допуснатите до делба вещи, като вместо това е постановил решение, с което е разпределил в дял на Р. Д. Г.: поземлен имот с идентификатор [№], по КККР на [населено място], адрес: [населено място], местност „Г.“, с площ от 3040 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, и климатична система - FUJUTSU ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC; в дял на И. М. Г. е разпределил лек автомобил марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ”, с ДК [рег.номер на МПС], като е осъдил И. М. Г. да заплати на Р. Д. Г. за уравнение на дяловете сума в размер на 7232,30 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от влизането на решението за извършване на делбата в сила до окончателното плащане и е 3.потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че постановеното от въззивния съд решение противоречи на приетото с ТР №2/2021г. на ОСГК на ВКС. Излага, че един лек автомобил, произведен през 2010г., който е амортизиран, не би могъл да се сравни с поскъпването на недвижим имот, който в хода на делбеното производство от имот със статут на земеделска земя е придобил статут на урбанизирана територия, а последното налагало извършването на нова СТЕ, която да установи новата стойност на имота с оглед извършената промяна. Доколкото единият съделител е получил една движима вещ с много ниска стойност и намаляваща всеки изминал ден, а другият съделител е получил недвижим имот, според касатора в случая се нарушавал принципът на справедливост при подялбата на имуществото. Излага съображения и за неоснователност на претенцията на Р. Г. по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения лек автомобил. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за касационно обжалване, като формулира следния въпрос: „Следва ли при извършване на делба съдът да приеме, че е налице съществено нарушение на равенството между съделителите, когато единият получава недвижим имот, а другият - движима вещ /лек автомобил/ с парично уравнение на дяловете, и в кои случаи такава комбинация противоречи на принципа за реално разпределение на дяловете по чл. 353 ГПК?“. Твърди, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 2/11.04.2022 г по тълк.д. № 2 от 2021 г. на ОСГК на ВКС, решение №74/25.03.2013г. по гр. д. №744/2012г. на ВКС, II г. о., решение №28/30.01.2009г. по гр. д. №5489/2007г. на ВКС, II г. о., решение №5/22.01.2021г. по гр. д. №1830/2020г. на ВКС, I г. о., решение №201/20.01.2020г. по гр. д. №2616/2018г. на ВКС, I г. о., решение №62/16.02.2018г. по в. гр. д. №854/2017г. на Окръжен съд – Пазарджик. Ответницата Р. Д. Г., чрез адв. Е., излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Производството е за делба във фазата по извършване. С влязло в сила решение №260720/11.10.2021г. по гр. д. №849/2021 г. на Районен съд – Стара Загора е допусната съдебна делба на лек автомобил, марка и модел „БМВ 5 ЕР РЕИХЕ”, с ДК [рег.номер на МПС], рама [№], двигател [№]; поземлен имот с идентификатор [№], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18 43/25.05.2009г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], местност „Г.“, с площ от 3040 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория трета, с номер по предходен план - 181012, и климатична система - FUJUTSU ASYG 14 LUCA/AOG 14 LUC, при квоти: за съделителя Р. Д. Г. – 1/2 ид.ч. и за съделителя И. М. Г. – 1/2 ид.ч. В проведеното в първоинстанционното производство на 16.10.2024г. съдебно заседание, съделителката Р. Д. Г., чрез процесуалния си представител, е поискала да й бъде разпределен поземления имот и климатичната система. Срещу първоинстанционното решение, с което съдът е постановил изнасянето на публична продан на делбените имущество е постъпила въззивна жалба от И. М. Г. и насрещна въззивна жалба от Р. Д. Г., като въззивникът Г. е обжалвал решението и в частта, с което предявеният срещу него иск по чл.31, ал.2 ЗС е бил уважен за сумата от 26 729.03 лв. Въззивният съд е възприел установената фактическа обстановка в първоинстанционното решение и в мотивите си е препратил към тях съобразно правомощията си по чл. 272 ГПК. Относно неподеляемостта на делбения имот и пазарната му стойност в размер на 4140 лева е кредитирана съдебна експертиза. От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В., е приел за установено, че пазарната стойност на лекия автомобил е 21007 лева, а на климатичната система е 2390 лева. Предвид изложените от съделителя Г. твърдения за повреди и ремонти на лекия автомобил, е изготвена нова оценка на лекия автомобил, според която след ремонта, неговата стойност е 20994.60 лева. Въззивният съд е посочил, че целта на закона е да се осигури дял в натура за всеки от съделителите, когато това е възможно, а публичната продан е краен метод /приложим, само когато вещите не могат да се поделят удобно/. Изложил е, че доколкото в случая между съделителите съществува съгласие /И. М. Г. неколкократно в хода на първоинстанционното производство е поискал да му бъде разпределен лекият автомобил/ за начина на разпределяне на допуснатите до делба вещи и макар това съгласие да не е оформено със съдебна спогодба въпреки различното естество на някои от допуснатите до делба вещи – недвижим имот и две движими вещи, то не е налице процесуална пречка при извършване на делбата съгласието на съделителите да бъде съобразено, като бъде извършено разпределение и по този начин бъде приложена разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН. Съобразявайки изложеното въззивният съд е приел, че на съделителя И. М. Г. следва да бъде разпределен лекият автомобил, а на съделителката Р. Д. Г. поземленият имот и климатичната система, като И. М. Г. следва да бъде осъден да заплати на Р. Д. Г. за уравнение на дела й сума от 7232.30 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизането на решението за извършване на делбата в сила до окончателното й изплащане. Относно претенциите по сметките въззивният съд е посочил, че в преклузивните срокове по чл. 346 ГПК /проведеното на 11.10.2021г. първо открито съдебно заседание във втората фаза на делбата/ ищцата Р. Д. Г. е предявила срещу ответника И. М. Г. иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения лек автомобил за периода от 17.02.2021г. до влизане в сила на решението за прекратяване на съсобствеността, в размер на 600 лв. месечно. Приел е за установено, че лекият автомобил е бил ползван от И. М. Г. еднолично, като с получаването на исковата молба на 25.02.2021г., същият е бил поканен да заплати на бившата си съпруга обезщетение. За да обезсили частично първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото по отношение на уважената претенция по сметките на Р. Д. Г. по чл.31, ал.2 ЗС за сумата, представляваща разликата над 4800 лв. до присъдената сума от 26729.03 лева, окръжният съд е приел, че е недопустимо да се присъжда обезщетение за бъдеще време на основание чл.31, ал.2 ЗС, а именно до приключването на делбата на тази вещ. Посочил е, че това обезщетение се дължи и може да се присъди само за минал период, през който предявилият иска съсобственик е бил лишен от ползването на съсобствената вещ, предхождащ предявяването на иска за делба, като по време на висящността на делбеното производство в чл.344, ал.2 ГПК е предвидена специална възможност, от която страните не са се възползвали. По тези съображения въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от Р. Д. Г. иск по чл.31, ал.2 ЗС за разликата над 4 800 лева до общия претендиран размер от 26729.03 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на допуснатия до делба лек автомобил за периода от 11.10.2021г. до 12.11.2024г. Претенцията за сумата от 4800лв. е счетена за основателна, тъй като по делото са доказани материалноправните предпоставки за дължимост на обезщетение от И. М. Г. на Р. Д. Г. за лишаване от ползването на допуснатия до делба лек автомобил за периода от 25.02.2021г. до 11.10.2021г. При така изложените мотиви на въззивната инстанция, за да се произнесе по наличието на основания за касационно обжалване, съдът съобрази следното: Допускането до такова е предпоставено от разрешаването на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение, на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Предвид наведените от касатори доводи, че в резултат на разпределението на допуснатото до делба имущество е бил нарушен принципа на справедливост, настоящият състав на Върховният касационен съд счита, че касационно обжалване на решението следва да се допусне на осн. чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК за преценка дали не е очевидно неправилен приложеният от съда способ за извършване на делбата, когато предмет на същата са недвижим имот и движими вещи. Въззивното решение не се допуска до обжалване в частта му, касаеща иска по чл.31, ал.2 ЗС. Следва да се има предвид, че в касационната жалба, нито в допълнението към нея са изложени основания за допустимостта на касационното обжалване. Както беше посочено по-горе, в производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. В случая не са формулирани въпроси, по които се твърди противоречие с практиката по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, нито възниква съмнение за очевидна неправилност на решението в тази част. Доколкото ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба, то липсва основание за допускане на касационно обжалване в тази част на въззивното решение. Несъгласието на касатора с крайния резултат от въззивната проверка и изложените в тази връзка аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не са предмет на проверка в настоящото производство по чл.288 ГПК, респективно в него не могат да се обсъждат и направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания. Следва да се посочи също, че изложените от касатора аргументи досежно вещите, предмет на делбата, собствеността и произхода на вложените в закупуването на лекия автомобил средства вече са разрешени с влязлото в сила решение по чл.344 ГПК, с което до делба при равни квоти са допуснати само три вещи /включително лекия автомобил БМВ/, поради което тези въпроси не могат да бъдат нито обсъждани, нито пререшавани в настоящата фаза по извършване на делбата. С оглед допуснатото касационно обжалване, касаторът дължи внасяне на държавна такса в размер на 281.46 евро. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,